– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 649
гр. София, 01.08.2019 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.03.2019 (шести март две хиляди и деветнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4683 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 297/11.06.2018 година, подадена от „Евроманган” ЕАД [населено място], срещу решение № 799/03.05.2018 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 672/2018 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Варна е изменил частично първоинстанционното решение № 5428/22.12.2017 година на Районен съд Варна, гражданско отделение, ХХХІV-ти състав, постановено по гр. д. № 15 216/2017 година, при което са уважени предявените от С. Х. С. срещу „Евроманган” ЕАД [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от длъжността „мениджър надземен комплекс и началник фабрика” в „Евроманган” ЕАД [населено място], извършено със заповед № 1/10.08.2017 година на изпълнителния директор на „Евроманган” ЕАД [населено място], на основание, чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като С. е възстановен на заеманата преди уволнението му длъжност, а дружеството е осъдено да му заплати сумата от 13 446.49 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 10.08.2017 година до 10.02.2018 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 05.10.2017 година до окончателното плащане.
В подадената от „Евроманган” ЕАД [населено място] касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу дружеството от С. Х. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т 2 и т. 3 КТ, последният във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, да бъдат отхвърлени. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба С. Х. С. е подал отговор на същата с вх. № 34 896/28.11.2018 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 799/03.05.2018 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 672/2018 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.
„Евроманган” ЕАД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 31.05.2018 година, като подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 17 297/11.06.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Евроманган” ЕАД [населено място] е поставило два правни въпроса първият, от които е за това допустимо ли е работодателят да уволни служител на основание чл. чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ при придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на ранно пенсиониране. Изложени са твърдения, че даденото от състава на Окръжен съд Варна разрешение на този въпрос е в противоречие с9 решение № 396/20.05.2010 година, постановено по гр. д. № 1324/2009 година, решение № 656/26.10.2010 година, постановено по гр. д. № 1912/2009 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 373/23.07.2014 година, постановено по гр. д. № 3003/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което по отношение на него са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за касационно обжалване.
Посоченият въпрос е поставен във връзка с възприетото от състава на Окръжен съд Варна, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение С. Х. С. бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на чл. 69б, ал. 2 от КСО. Нямало спор по делото, че към момента на уволнението по отношение на С. не са били налице предпоставките за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в общата хипотеза на чл. 68 от КСО. Въззивният съд е посочил, че по спорния въпрос дали работодателят има право да прекрати трудов договор с работник или служител на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ в случай че последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не е придобил право на пенсия по чл. 68 от КСО била налице задължителна съдебна практика , обективирана в решение № 311/14.12.2011 година, постановено по гр. д. № 88/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., и решение № 123/30.05.2017 година, постановено по гр. д. № 3817/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и опеределие № 254/30.03.2017 година, постановено по гр. д. № 4086/2016 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., която той споделял.. Съгласно даденото разрешение, с разпоредбата на § 4 от ПЗРКСО била създадена преходна възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при действащия общ режим, както и че това било лично субективно право на работниците или служителите, което не можело да се упражни от другата страна в правоотношението-работодателя, който не можел да прекрати едностранно трудовото правоотношение с работник или служител поради придобиване право на пенсия в хипотезата на § 4 от ПЗРКСО. Прието било, че работодателят няма право да прекрати едностранно трудовия договор на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ в случай, че последния е придобил право на т.н. „ранно пенсиониране” като лице, работещо при условията на първа/втора категория труд по чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Такова право при действащата правна уредба работодателят имал само при придобито право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 от КСО. Възможността за ранно пенсиониране била субективно право на работника или служителя, което не можело да се упражни от другата страна на трудовото правоотношение или да служи като основание за прекратяване на правоотношението. Доколкото в случая било безспорно, че към датата на процесното уволнение, С. Х. С. не бил придобил право на обща пенсия за осигурителен стаж и възраст, а само право на т.нар. ранна пенсия по чл. 69б, ал. 2 от КСО, а трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 1 от КТ, уволнението било незаконно. С оглед извода за незаконосъобразност на уволнението следвало предявеният иск за отмяна на същото като основателен, да бъде уважен.
По отношение на посочения по-горе въпрос е налице установена съдебна практика на ВКС, която е цитирана в обжалваното решение, което от своя страна е съобразено с нея. Видно от разпоредбата на чл. 69б от КСО, същата урежда отношения, които преди това да били предмет на уредба на § 4 от ПЗРКСО, която разпоредба е имала действие до 31.12.2015 година. Предвидените в чл. 69б от КСО условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст са облекчени в сравнение с общата разпоредба на чл. 68 от КСО, като систематически разпоредбата е след тази на чл. 68а от КСО уреждаща отпускането на пенсия в намален размер, която установява хипотеза на ранно пенсиониране. Затова не съществува основание да бъде прието, че разпоредбата на чл. 69б не урежда такова право. Още повече, че видно от разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО (в редакцията й към момента на уволнението и която е релевантна за спора) лицата, които са работили петнадесет години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването си по чл. 4в от КСО, т. е. възможността дали това право да бъде упражнено е предоставена на работника или служителя. Освен това пенсията може да бъде отпусната и когато лицата не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО, уреждащ ранното пенсиониране при правото на професионална пенсия. С оглед на това разпоредбата на чл. 69б, ал. 2 от КСО (в редакцията й към момента на уволнението) урежда възможност за ранно пенсиониране, която може да бъде упражнена и преди ранното пенсиониране по чл. 168 от КСО, а не придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст във вложения в чл. 68 от КСО смисъл. Затова не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по така поставения въпрос. Посочената от касатора съдебна практика не води до друг извод тъй като касае въпроси различни от тези разглеждани в настоящето производство. Същата е относима към отменения § 5 от ПЗРКСО, който уреждаше отношения, които към настоящия момент са предмет на уредба на чл. 69в от КСО.
Вторият от поставените от „Евроманган” ЕАД [населено място] в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси е за това дали обезщетението по чл. 225 от КТ е дължимо се за периода след доброволното пенсиониране на служителя при положение, че той получава пенсия за посочения период. Посочено е, че отговорът на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационното обжалване трябва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Този въпрос е поставен във връзка с приетото от въззивният съд, че с разпореждане № [ЕГН]/16.12.2017 година на Ръководител „ПО” при ТП на НОИ [населено място] на С. Х. С. е била отпусната пожизнена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО, считано от 14.09.2017 година. Затова при определяне на размера на обезщетението по чл. 225 от КТ за периода след 14.09.2017 година до 10.02.2018 година, от размера на брутното трудово възнаграждение следвало да се приспадне получената от С. пенсия, която считано от 14.09.2017 година била в размер на 180.00 лева, а считано от 01.10.2017 година в размер на 200.00 лева. Понесените от С. вреди под формата на оставане без доходи за този период се съизмерявали с разликата между трудовото възнаграждение, което лицето би получило, в случай че трудовото му правоотношение не е било прекратено и получените от него доходи за пенсия. Така поставеният въпрос е бил разглеждан в решение № 542/09.06.2009 година, постановено по гр. д. № 256/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. С него е прието, че за обезщетението по чл. 225 от КТ е без всякакво значение обстоятелството, че служителят е получавал в същия срок пенсия за осигурителен стаж и възраст. Получаването на пенсия е било на друго основание-плащане по осигурително правоотношение. Ако в резултат на незаконното уволнение и оставане без работа служителят е получил по-малки доходи или въобще не е получавал трудово възнаграждение правопораждащ факт за плащане на обезщетението бил именно признаване на уволнението за незаконно. С влизане в сила на решението за неговата отмяна автоматично възниквало и задължението за заплащане на обезщетението за претърпените в резултат на оставането без работа имуществени вреди, които били договорно определени-с брутното трудово възнаграждение, изчислени по реда на чл. 225, ал. 1 и чл. 228 от КТ. Предназначението на това обезщетение е да компенсира служителя за пропуснатото трудово обезщетение, което е щял да получава заедно с пенсията за осигурителен стаж и възраст. По аналогичен начин е разрешен въпросът и в решение № 98/04.04.2000 година, постановено по гр. д. № 1083/1999 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. Наличието на такава практика е пречка за допускане на касационно обжалване по така хоставения въпрос по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото искането е обосновано с липсата на такава. Същевременно не са изложени други твърдения защо допускането на касационното обжалване по този въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което и не може да се направи обоснован извод за начилието на предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване. Същевременно не може да бъде допускано касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК (въпреки че приетото от въззивния съд противоречи на посочената практика), тъй като по този начин би се влошило положението на касатора.
С оглед на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 799/03.05.2018 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 672/2018 година по подадената срещу него от „Евроманган” ЕАД [населено място], касационна жалба с вх. № 17 297/11.06.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 799/03.05.2018 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, първи състав, постановено по гр. д. № 672/2018 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.