Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
София, 15.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 5450 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], срещу въззивно решение № 3241 от 12.05.2015 г. по гражданско дело № 12785 /2010 г на Софийски градски съд, г.о., ІІ г. възз. с-в., с което е отменено решение на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което на основание чл.109 ЗС [фирма] е осъдено да не нарушава правото на собственост на [фирма] и да преустанови преминаването през имот, представляващ дворно място, цялото от 15 663 кв.м., представляващо УПИ ІІІ, от кв.14, по регулационния план на м. „Комплекс „Б. – ІV” км., при посочени граници.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Настоящият състав намира, че жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
Искът се основава на твърдения, че ищецът [фирма] е собственик на 99.6 % ид.ч. от процесния имот (УПИ ІІІ, стар ІV-325),; ответникът [фирма] нарушава владението на ищеца и ограничава правата му на собственост чрез неоснователно преминаване през имота на превозни средства, хора, работници и служители на ответника, които отиват в имота, собственост на ответника, който се намира от другата страна на околовръстна ж.п. линия, която разделя двата имота. Ищецът изградил ограда, за да преустановим преминаването, за което уведомил ответника, но действията на ищеца били определени от прокуратурата като самоуправство, което налага защитата по съдебен ред.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е изложил правни изводи: че ищецът е собственик на 99.6% ид.ч. от процесното дворно място и на посочени с номера постройки в него; ответникът преминава през този имот без да му е учредено право на преминаване през него (сервитут, уреден в чл.192,,ал.2 ЗУТ); че с влязло в сила през 2013 г. съдебно решение по въззивно гр.д. № 4646 /2011 г. на СГС със сила на пресъдено нещо е прието, че [фирма] и частният му правоприемник, придобил част от идеалните части, не са собственици на 0.4 % ид.ч. от имота, през който се осъществява преминаването; че според заключение на съдебно-техническа експертиза реализирането на възможен подход в имота с МПС е въпрос на техническо решение и то е възможно, като е предмет на конкретно проектиране и ответникът не може да черпи права от неправомерното си поведение и от това, че ответникът [фирма] не е направил необходимото да изгради вход или портал към булеварда, с който граничи имотът му.
Касационно обжалване следва да бъде допуснато по изведения от жалбоподателя материалноправен въпрос, уточнен от настоящия състав съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС: дали упражняването на правата на суперфициарния собственик представлява нарушение на правото на собственост на собственика на поземления имот, в който са изградени сградите поради следното:
При преценка на основателността на иска въззивният съд не е обсъдил възражението на ответника [фирма], съдържащо се в отговора на въззивната му жалба (л.20) и в отговора на исковата молба (л.54), че в процесния имот, който е съсобствен между страните, ответникът притежава в изключителна собственост сграден фонд, видно от приложено решение по гр.д. № 1012 /1998 г. на ВКС, ІV г.о., достъпът до който е единствено през процесния имот.
В посоченото от жалбоподателя решение от 26.02.2015 г. по гр.д. № 6221 /2014 г. по описа на ВКС, І г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК, е даден отговор на правния въпрос по приложението на чл.64 ЗС – в каква степен собственикът на постройката може да се ползва от земята, върху която е изградена.
Т.е. прието е, че собственикът на постройката има право да се ползва от земята в определена степен (в решението е изяснено в каква).
Като не е обсъдил дали е налице основание по чл.64 ЗС ответникът да ползва поземления имот на ищеца, въззивният съд е допуснал противоречие с посоченото решение на ВКС, с което е осъществено основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Жалбоподателят [фирма] следва да заплати на ВКС сумата 50 лева държавна такса, за разглеждане на касационната му жалба.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 3241 от 12.05.2015 г. по гражданско дело № 12785 /2010 г на Софийски градски съд, г.о., ІІ г. възз. с-в..
Указва и дава възможност на [фирма] да заплати на ВКС сумата 50 лева държавна такса за разглеждане на касационната му жалба.
След изтичане на този срок делото да се докладва за насрочване или за прекратяване.
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.