Р Е Ш Е Н И Е
№ 649
С.,18.09.2009г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети септември, две хиляди и седма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря Ю.Георгиева
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело № 1181/ 2008г.по описа на ІV-то г.о. на ВКС
Производството е по чл.218а ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от [община] срещу решение от 29.10.2007г. по гр.д.№ 496/2007г. на Старозагорски окръжен съд, с което е отхвърлен предявените от общината искове с правно основание чл.97 ГПК/отм./ и чл.108 ЗС. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навежда и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството.
Ответниците Д. Г. К., В. Г. К., Надежда Ц. А., С. Д. А., Д. Д. А., В. К. В. и П. Ц. В. в писмено становище поддържат,че жалбата е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.218в, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично решение от 27.03.2007г. по гр.д.№1324/2004г. на Казанлъшки РС, е отхвърлил иска на общината за осъждане на ответниците да предадат собствеността и владението на западен магазин/дюкян/ от 17кв.м, [населено място], в имот пл.№3458, в кв.14 по плана на града.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че с Решение от 04.08.1949г. на Комисията по чл.11 З. от едно трето на спора лице – Б. К. е одържавен по З. имот пл.№3458, в кв.14 по плана на [населено място] и сградата в него, с изключение на 1/3 идеална част от дворното място, надпартерен етаж и западен дюкян, който неодържавен имот той през 1959г. е заменил с друг имот на [община]. Установено е също така, че през 1992г. на наследниците на К. е възстановена собствеността върху одържавената по З. част от имота, но без процесния имот и на 26.10.1993г. с договор за замяна между [община] и К. и А. те са придобили 1/3 идеална част от дворното място и надпартения етаж с принадлежащите му общи части, но не и процесния магазин, срещу получен в собственост техен апартамент от общината. В договора за замяна от 1993г. процесният магазин – дюкян, не е посочен като самостоятелен обект, при което съдът е приел, че не е изрично запазена собствеността на общината върху него. Същият обаче в Решение №155-а ОНС-Стара З. от 28.07.1959г. за извършената замяна с бившия собственик Б. К. по реда на чл.34 П. е посочен като самостоятелен обект.
При така установените обстоятелства съдът в обжалваното решение е приел, че ответниците по жалба и по иска са придобили с договора за замяна от 1993г. и собствеността върху магазинното помещение, което към този момент не е съставлявало самостоятелен обект, а част от придобития от тях надпартерен етаж, като съдът е обсъдил само изслушани по делото свидетелски показания. Съдът е постановил решението си без да е анализирал в съвкупност доказателствата по делото, поради което същото като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неправилно и съобразно разпоредбата на чл.218ж ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV-то г.о. намира, че следва да се отмени. Делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да изслуша и техническа експертиза, която да даде заключение какъв е характера на спорното помещение към настоящия момент, както и да съпостави обема на помещенията по замяната от 1959г., където имотите са описани в куб.м, като посочи каква част от същите са предмет на замяната 1993г., при извършване на която имотът е индивидуализиран в кв.м, т.е. има ли припокриване по площ на обектите, описани в двете замени. Едва при преценка на всички доказателства и с оглед заключението на съдебно-техническата експертиза съдът ще може да направи своя извод процесното помещение собственост представлява ли самостоятелен обект, собственост ли е на общината и владее ли се от ответниците без основание. С оглед изхода по основните спорове съдът ще следва да се произнесе и по направените възражения за заплащане на направени подобрения и за задържане.
Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд
Р Е Ш И :
О Т М Е Н Я В А решение от 29.10.2007г. по гр.д.№ 496/2007г. на Старозагорски окръжен съд.
В Р Ъ Щ А делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: