3
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№649
София, .19.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 866 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 ГПК по повод постъпила касационна жалба от Д. К., [населено място], чрез адвокат Г. К., с вх.№ 7645 от 26.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 24.07.2012 г., срещу решение №988 от 13.06.2012г. по гр.д.№1054/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е отменено първоинстанционното отхвърлително решение и по реда на чл.258 ГПК е уважен предявеният от Г. П. С. срещу касатора иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, като е признато за установено по отношение на Д. Т. К. съществуването на вземането на ищеца Г. П. С. за сумата 68 000 лв., произтичащо от издадения от Д. Т. К. запис на заповед от 08.03.2005 г. Въззивният съд е приел, че неправилно Софийският окръжен съд е отхвърлил иска, по съображения, че поради различието на сумата в записа на заповед при изписването й с думи и цифри, липсва изискуемото й се съдържание по смисъла на чл. 535, т.2 ТЗ, а именно обещание да се плати определена сума. По отношение на това различие Софийският апелативен съд на основание чл.537 във вр. с чл.460, ал.1 ТЗ е приел, че важи сумата написана с думи, поради което е и уважил искът с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата изписана с думи- 68 000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, р.п. неправилно, постановено при наличието на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на допуснато нарушение на чл.235, ал.2 ГПК- въззивният съд не е обсъдил доказателствата в тяхната съвкупност и във връзка с доводите и възраженията на страните. Подържа, че не е обсъдено възражението му за изтекла погасителна давност по чл.531, ал.1 във вр. с чл. 487, ал.1 ТЗ. В нарушение на т.3 на ТР1-2005-ОСТК съдът не е проверил дали е настъпил падежът на задължението по записа на заповед с падеж на предявяване и дали той е бил предявен за плащане, каквото възражение също е направил с отговора си по исковата молба, находящ се на стр.16 по гр.д.№649/2010 г. на Софийския окръжен съд. Подържа още, че не е обсъдено и възражението му за наличие на каузални правоотношения- записът на заповед е издаден да обезпечи задължението му по предоставен от ищеца паричен заем, който е изцяло погасил. След като записът на заповед е издаден за сумата 68 800 лв.,съдът не може да приеме за установено съществуване на вземането за друга сума, различна от тази по записа на заповед. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като формулира следните правни въпроси:1.„Дали предявяването на запис на заповед с падеж на предявяване е условие за настъпване изискуамостта на вземането по смисъла на чл.418, ал.3 ГПК”. По този въпрос се позовава на противоречие с т.3 на ТР1-2005-ОСТК относно визираното в него задължение на съда, който ще издава изпълнителния лист, да провери дали е настъпил падежът на вземането; 2.„Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни”.По този въпрос подържа, че обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие с т.19 на ТР 1-2001-ОСГК и решение №212 от 01.02.2012 г., постановено по т.д.№1106/2010 г. на ІІ Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК; 3.„При направено възражение от ответника по иска с правно основание чл.422 ал.1 ГПК за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване на задължението по което е издаден записът на заповед, следва ли ищецът да докаже наличието му. Позовава се на противоречие с решение №149 от 05.11.2010 г. по т.д.№49/2010 г. на І Т.О. и с решение№173 от 12.01.2011 г. по т.д.№901/2009 г. на І Т.О., двете постановени по реда на чл.290 ГПК.; 4. „Може ли съдът да уважи искът по чл.422 ал.1 ГПК за сума различна от тази за която е издадена заповедта за изпълнение, катоподържа противоречие с решение №125 от14.10.2011 г. по т.д.№577/2010 г.1 І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Г. П. С. оспорва касационната жалба.
Не са налице подържаните от касатора основания за вероятна недопустимост на обжалваното решение. Дори и да е основателно възражението му за изтекла погасителна давност- арг. от чл.531, ал.1 ТЗ, то не води до преклудиране на правото на иск, а до неговата неоснователност. Не е налице и произнасяне по искова претенция с правно основание чл.422, ал.1, ГПК с променена материалноправна характеристика от тази в заповедното производство. При установяване предмета на вземането, решаващият съд не е променил материалноправната характеристика на вземането, а прилагайки нормата на чл.460, ал. 1ТЗ, е определил размера на вземането, произтичащо от издадения запис на заповед.
Обжалваното въззивно решение ще следва да се допусне до касационен контрол по втория поставен въпрос за съдържанието на мотивите на въззивното решение при наличие на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. В противоречие с т.19 на ТР 1-2001-ОСГК и на посоченото решение №212 от 01.02.2012 г., постановено по т.д.№1106/2010 г. на ІІ Т.О. въззивният съд не само не е извършил самостоятелна преценка, но и въобще не е отбелязал в мотивите си направените от ответника възражения за изтекла погасителна давност, за наличие на каузално правоотношение, задължението по което е погасено, поради плащане, за изискуемостта на вземането по записа на заповед, с оглед твърдяната липса на предявяването му. Останалите правни въпроси, формулирани от касатора са свързани именно с тези възражения, по които липсва произнасяне, поради което те не могат да представляват основание за достъп до касация.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №988 от 13.06.2012г. по гр.д.№1054/2012 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 с-в..
УКАЗВА на жалбоподателя на основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС сумата 1360лв ДТ, както и да представи доказателства за това.
След представяне на доказателства за внесена ДТ, делото да се докладва на председателя на І Т.О. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: