1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
С., 26.05. 2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1407 по описа за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя П. С., чрез пълномощника си адв. Й. Й. от АК-Х., против въззивно решение № 200 от 09.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 339 по описа за 2010 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 165 от 12.03.2010 г. по гр.д. № 2243/2009 г. на Хасковския районен съд, с което са отхвърлени предявените от П. М. К. от [населено място] срещу [фирма] [населено място], искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 КТ, чл. 344, ал. 1, т.1, т. 2 и т. 3, във връзка с 225, ал. 1 КТ, за обявяване недействителността на клаузата за срок за изпитване по допълнително споразумение № 15/02.02.2009 г., както и за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 37/31.07.2009 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „оператор ПС” и за заплащане на сумата 2976,30 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение, за периода 31.07.2009 г. – 31.01.2010 г. и тези искове са уважени от въззивната инстанция.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят [фирма] [населено място] твърди, че постановеното от въззивния съд решение е в противоречие с практиката на ВКС и са приложени две решения на отделни състави на ВКС. Тъй като не се касае за задължителна практика на ВКС, съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, основанието за допускане на касационното обжалване е по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – въпрос, решаван противоречиво от съдилищата. Изведен е и въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, а именно – допустимо ли е със споразумение между страните, сключено в рамките на договор за неопределено време, да се преуредят отношенията им така, че договорът да се трансформира в договор с клауза за изпитване или по-конкретно: уговаряне на срок за изпитване по отношение на нова длъжност, различна от тази, която служителят е заемал продължително време преди изменение на трудовия договор, с който се преназначава на новата длъжност. Във връзка с твърдението касаторът представя съдебни решения, както следва: решение № 234 от 23.04.2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 1549 от 17.10.2002 г. по гр.д. № 3053/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба П. М. К. от [населено място] в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба, но не изразява становище по основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 74, ал. 4, вр. с ал. 1 и по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързан с тях оценяем иск по чл. 344, ал.1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, с обжалваем интерес над 1000 лв. и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос е обусловил крайното решение на съда и е решаван противоречиво от съдилищата, както се установява от приложените две съдебни решения на състави на ВКС.
К. следва да внесе по сметка на ВКС дължимата държавна такса за касационното обжалване в размер на 135 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 200 от 09.07.2010 г., постановено по в.гр.д. № 339 по описа за 2010 г. на Хасковския окръжен съд, по касационна жалба на [фирма] [населено място].
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет. 4, офис 4, адв. Й. Й., в едноседмичен срок от получаване на съобщение за определението по чл. 288 ГПК, да внесе по сметката на ВКС и да представи в деловодството на съда или да изпрати по пощата документ за заплатена държавна такса за касационното производство в размер на 135 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След представяне на доказателство за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: