О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 649
София 28.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4945/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. К. Атанасова чрез процесуалния пълномощник адв. К. Б. от АК М. е обжалвала въззивното решение на Окръжния съд – М. от 12.05.2014г. по гр.д.№ 100/2014г. , с което е отхвърлен предявеният от нея иск с правно основание чл.75 ЗС.
С втора касационна жалба решението е обжалвано и от Воин Н. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Н. Г. в частта , с която е потвърдено решението за разноските на първата инстанция.
К. жалби са подадени в срок, отговарят на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което са процесуално допустими.
Окръжният съд [населено място] е потвърдил решението на Районния съд [населено място] от 06.02.2014г. по гр.д.№ 400/2013г. , с което е отхвърлен иска на Т. К. Атанасова против Воин К. Б. за защита на нарушено владение по чл.75 ЗС, изразяващо се в прекъсване на водоснабдяването и електроснабдяването към жилищна сграда с идентификатор 48489.6.181.3, построена в поземлен имот 48489.6.181 по кадастралната карта на [населено място] поради преустановяване на нарушението в хода на процеса. Потвърдено е и решението в частта за разноските, обжалвано от ответника Воин Н. К., като е прието, че той ги дължи , защото е дал повод за завеждане на иска с прекъсване на водопровода и електрозахранването на имота на ищцата, които са възстановени в хода на процеса.
1. В изложението за допускане на касационното обжалване по жалбата на Т. К. Атанасова е поставен правният въпрос: ако по делото се установи, че ответникът действително е извършил действия, с които пречи на владението на ищцата, но в хода на делото е преустановил тези действия, недопустим или неоснователен е предявеният иск за защита на владението. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС – решение № 172 от 11.12.2009г. по т.д.№ 253/2009г. , ІІ т.о. в което е прието, че осъдителният иск дава много по-голяма и интензивна правна защита от установителния и предявяването на този иск води до недопустимост на установителния иск, както и на решение № 55 от 10.08. 2010г. по т.д.№ 464/2009г. на ВКС, ІІ т.о.според което когато въззивната инстанция констатира отпадане на правото на иск , той следва да се произнесе с решение като обезсили постановеното решение и прекрати производството по делото, защото правният интерес от предявяване на иск следва да е налице в хода на течение на целия исков процес.
За да се допусне касационно обжалване поради противоречие на обжалваното решение със съдебната практика по чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК е необходимо да е налице идентичност между правните въпроси, разрешени в обжалваното решение и обусловили крайният извод на съда и даденото разрешение в други решения на ВКС, представляващи задължителна съдебна практика или ако по същия въпрос практиката на съдилищата е противоречива /ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК/. В разглеждания случай такова противоречие няма, защото решенията на ВКС, на които се позовава касаторката и с които е прието, че при отпадане на правният интерес от провеждането на иска, производството по делото следва да се прекрати, е постановено по установителни искове, при които изрично е предвидено изискване в чл. 124 ал.1 ГПК за правен интерес като основание за допустимостта на производството, а в случая е предявен осъдителен иск , следователно не е налице идентичност на случаите. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба на Т. К. Атанасова не следва да се допуска за разглеждане по същество.
2. Касационната жалба на Воин Н. К. е подадена срещу решението в частта за разноските. В изложението се твърди, че съдът не се е съобразил с практиката на ВКС. При сравнение на мотивите на обжалваното решение с посочените от касатора решения, не се констатира противоречие, обуславящо приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и 2 ГПК. В. съд е приел, че ответникът по настоящото е станал повод за предявяване на иска – установено е в хода на производството, че той е прекъснал водопровода и електрозахранването на сградата на ищцата и следва да понесе разноските за първата инстанция. В решение № 788 по гр.д.№ 5352/1953г. , на което се позовава касатора е дадено същото разрешение. Останалите решения се отнасят до дължимостта на разноските при признание на иска, каквото в случая не е направено от Воин Н. К. нито в отговора на исковата молба, нито в хода на производството, освен това в тях е прието, че дори и при признание на иска разноски се дължат, ако ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото.
С оглед на изложеното касационните жалби не следва да се допускат за разглеждане по същество, а разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд [населено място] от 12.05.2014г. по гр.д.№ 100/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: