3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ по гр. д. № 950/11 г. на ВКС, І ГО, стр.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 65
гр. София, 24.01.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 950 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Я. Д. П. и А. Н. А. срещу решение № 102 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 122/11 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, в която първоинстанционното решение е потвърдено. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация Д. Т. Д. и Н. Д. Д. оспорват жалбата.
ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
С решение № 210 от 23.11.2010 г. по гр. д. № 100/10 г. Районен съд [населено място] е отхвърлил исковете на Я. П. и А. Н. срещу Д. и Н. Д. за предаване владението на втори етаж от къща изградена в УПИ Х-8 в кв. 200 по плана на [населено място]. Осъдил е Д. Д. да заплати на Я. П. и на А. Н. по 67.50 лв. обезщетение, като е отхвърлил исковете в останалата им част до предявените размери от по 1 500 лв. Осъдил е Н. Д. да заплати на А. А. и на Я. П. по 67.50 лв. обезщетение, като е отхвърлил исковете в останалата им част до предявените размери от по 1 500 лв. Отхвърлил е насрещния иск на Д. Д. и Н. Д. за прогласяване нищожността на клауза от договора, обективиран в нот. акт № 176 от 30.05.2008 г., поради липса на съгласие. Унищожил е на основание чл. 28 ал. 1 вр. с чл. 27 ЗЗД записаната в договора клауза „да ползват целия имот” вместо „да ползват първи етаж” ,поради грешка в предмета.
С обжалваното решение въззивният съд отменил първоинстанционното решение в частта, в която са уважени исковете за заплащане на обезщетение. Осъдил е Д. Д. и Н. Д. да заплатят на Я. Д. и А. А. обезщетение в размер на 2 835 лв., като е отхвърлил исковете до предявения размер от 6 000 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение в останалата му част.
За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част съдът приел, че имотът бил собственост на Я. Д. и А. А.. С нот. акт № 176/08 г. те го продали на Д. и Н. Д., като в договора записали клауза, че запазват правото си за ползване върху целия имот. Според съда, имало грешка в предмета на договора, касаеща правото за ползване на втория етаж. Договорено било ответниците да ползват втория етаж, а ищците първия, каквото било и фактическото положение преди и след продажбата. По иска за собственост съдът приел, че след като клаузата за ползване на втория етаж е унищожена, искът за предаване на владението му е неоснователен.
Съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав приема, че в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК са формулирани въпроси допустимо ли е съдът да уважи иск за частично унищожаване на сделка поради грешка в предмета; дали запазеното вещно право на ползуване върху недвижим имот е несъществен елемент от фактическия състав на продажбата; дали погрешното изписване на клауза в нот. акт относно обема на вещното право на ползване като самостоятелен обект на собственост е грешка по смисъла на чл. 28 ал. 1 ЗЗД и е основание за частично унищожаване на сделката; активно легитимирани ли са купувачите да предявят иск че продавачите погрешно са запазили правото на ползване върху целия имот, предмет на сделката; допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържание на нот. акт; допустимо ли е съдът да не изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения; допустимо ли е въззивно решение с което е потвърдено първоинстанционно решение с което съдът се е произнесъл по непредявен иск. Излагат се доводи за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК.
По въпросите допустим ли е иск за частично унищожаване на сделка поради грешка в предмета и дали запазеното вещно право на ползване върху недвижим имот е несъществен елемент от фактическия състав на продажбата се сочи основание за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос е е от значение за развитие на правото когато законът е непълен, неясен или противоречив, за да се създаде съдебна практика по прилагането или тя да бъде осъвременена. Тъй като формулираните въпроси са съществени за спора и по тях няма обнародвана съдебна практика, настоящият състав счита че има основание те да бъдат допуснати дож касационно обжалване.
За съществен материалноправен въпрос по чл. 290 ал. 1 т. 1 ГПК касаторът е посочил дали погрешното изписване на клауза в нот. акт относно обема на вещното право на ползване като самостоятелен обект на собственост е грешка по смисъла на чл. 28 ал. 1 ЗЗД и е основание за частично унищожаване на сделката. Въпросът не е разрешен в противоречие с приетото в решение № 299 от 20.04.2010 г. по гр. д. № 2900/08 г. на ВКС III ГО. В решението е разгледан фактическия състав на чл. 27 вр. с чл. 28 ЗЗД, но въз основа на други, различни конкретни факти, затова двете решения не си противоречат. Освен това, въпросът кога е налице грешка е разгледан в решение № 396 от 28.10.2011 г. по гр. д. № 472/10 г. на ВКС ІV ГО, постановено в производство по чл. 290 ГПК, според което грешка е налице когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната представа без умисъл, при непредпазливост, или дори неволно, както и когато страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и обстоятелствата. Няма противоречиво решаване на спора от въззивния съд с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК и по въпроса активно легитимирани ли са купувачите да предявят иск тогава, когато продавачите погрешно са запазили правото на ползване върху целия имот, предмет на сделката. В решение № 2 от 23.03.2004 г. на ВКС по д. № 466 /03 г. на ВКС II ГО е прието, че право да се иска унищожаване възниква за страната, чието волеизявление е опорочено. В случая едната от страните по договора твърди че волеизявлението и е опорочено, затова тя е активно легитимирана да предяви иска по чл. 27 ЗЗД и като е приел да разгледа иска, съдът не е постановил решението си в противоречие с практиката в цитираното решение. Настоящият състав счита, че няма основание да бъде допуснато касационно обжалване по въпроса допустимо ли е съдът да не изложи собствени мотиви по всички доводи и възражения. Няма противоречие с практиката на ВКС изразена в решение № 324 от 22.04.2010 г. по гр. д. № 1413/09 г. на ВКС IV ГО. В него е прието, че предвидената от закона възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд не дава основание на въззивния съд да откаже изобщо излагането на собствени мотиви по съществото на спора. В случая при разглеждане на исковете по чл. 26 ал. 2 ЗЗД и по чл. 27 ЗЗД съдът действително е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но преди това е изложил и собствените си мотиви за неоснователност на първия иск и за основателност на втория иск. По въпроса допустимо ли е със свидетелски показания да се опровергава съдържание на нот. акт се сочи противоречие с решение № 51 от 21.07.2010 г. по т. д. № 528/09 г., на ВКС І ТО. Според решението, когато допуска свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на нотариален акт, съдът трябва да прецени конкретните твърдения на оспорващата страна. В случая няма основание за допускане на обжалване по този въпрос, тъй като не се опровергава съдържанието на нотариален акт, а със свидетелските показания се цели изясняване действителната воля на страните по отделна клауза на договора. Освен това, двете страни са поискали да бъдат допуснати гласни доказателства, т. е. има изразено съгласие да се изясни обема на спорния въпрос със свидетелски показания.
К. твърдят, че въпросът допустимо ли е въззивно решение с което е потвърдено първоинстанционно решение с което съдът се е произнесъл по непредявен иск е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС в решение № 246 от 14.05.2010 г. по гр. д. № 344/09 г. на ВКС ІІ ГО. Въпросът за недопустимостта на въззивното решение е основание за касационно обжалване по чл. 281 ал. 1 ГПК, тъй като според приетото в Тълкувателно решение № 1/09 г. по т. д. № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, в стадия на селектиране на касационните жалби намира приложение и т. 10 от ТР 1/2001 г. на ОСГК. Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 05.07.2011 г. по гр. д. № 122/11 г. на Окръжен съд [населено място].
УКАЗВА на Я. Д. П. и А. Н. А. в едноседмичен срок да внесат 238 лв. д. т. по сметка на ВКС съгласно Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и да представят вносна бележка с която да установят плащането.
След изтичане на срока за внасяне на държавна такса делото да се докладва за насрочване на дата за разглеждането му в открито съдебно заседание, респективно за прекратяване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: