О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 65
София , 02.02.2009 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, IV-то отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и осма година в състав:
Председател:Жанин Силдарева Членове:Маргарита Соколова
Дияна Ценева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3592/08 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от гл. юрк. Марияна Ц. Д. като пълномощник на “С” А. гр. С., срещу въззивното решение № 124 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 3749/07 г. на Софийския градски съд, допълнено с решение от 16.07.2008 г., в частта, с която след частична отмяна на решение № 35 от 19.09.2003 г. по гр. д. № 16275/00 г. на Софийския районен съд, са присъдени 1 148.94 щ. д., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, съставляващи неизплатени командировъчни средства за периода от 22.12.1997 г. до 19.01.2000 г. на основание чл. 215 КТ вр. чл. 6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос кой е приложимият нормативен акт при определяне размера на командировъчните пари на шофьорите при извършване на международни автомобилни превози. Твърди се, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, в подкрепа на което са представени копия от съдебни решения.
Ответникът по жалбата Б. Р. Г. я счита за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IV-то г. о., намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да уважи иска за неизплатени командировъчни пари, дължими по трудовия договор между страните, в изпълнение на който ищецът като шофьор извършвал международни превози на товари, въззивният съд приел, че приложима в случая е НСКШСЧМАПТП. С оглед на този нормативен акт и съобразно заключение на счетоводна експертиза, съдът определил обезщетението на 1 148.94 щ. д.
Спорът по делото е относно приложимия закон. Така поставеният материалноправен въпрос е съществен, защото касае предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, за да се установи дължи ли се претендираната от ищеца сума и в какъв размер.
С част от решенията, на които касаторът се позовава, по искове срещу същото дружество е прието, че при изплащане на командировъчните пари се прилагат В. правила за валутна командировка на шофьорите при извършване на международни превози, утвърдени от генералния директор на “С” А. и в сила от 01.04.1996 г., а не НСКШСЧМАПТП, която е приложена от въззивния съд в обжалваното решение. Това са решения на ВКС на РБ, III-то г. о.: № 585 от 08.05.2008 г. по гр. д. № 729/05 г.; № 1* от 12.12.2006 г. по гр. д. № 3176/03 г.; № 1* от 20.07.2006 г. по гр. д. № 3136/03 г.; № 1* от 06.12.2005 г. по гр. д. № 1502/03 г. и № 644 от 17.05.2005 г. по гр. д. № 183/05 г.
В решения на ВКС на РБ, III-то г. о.: № 1* от 11.03.2005 г. по гр. д. № 2572/02 г.; № 1* от 27.05.2005 г. по гр. д. № 2851/02 г.; № 1* от 04.11.2005 г. по гр. д. № 1205/03 г. и № 372 от 20.03.2006 г. по гр. д. № 2154/03 г., по искове срещу “С” А. е прието, че с посочените по-горе В. правила не може да се определи по-нисък размер на командировъчните пари от минималния, посочен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/ от 1987 г. /отм./, издадена по законова делегация от чл. 215 КТ.
В мотивите към решение № 1* от 25.07.2001 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., се приема, че командировъчни пари не се дължат, защото пътуването със и в превозното средство е мястото на работа на шофьорите и стюардесите, което следва от характера на работата им съгласно чл. 66, ал. 3, предл. 2 КТ. В тези случаи не е налице командировка, защото трудовата им функция не се изпълнява извън мястото на постоянната им работа.
Позоваването на решения от 23.05.2006 г. по гр. д. № 2069/05 г., от 09.01.2007 г. по гр. д. № 2167/05 г. и от 14.02.2007 г. по гр. д. № 550/06 г., трите на Софийския апелативен съд, е несъстоятелно, тъй като липсват данни тези съдебни актове да са влезли в сила.
Предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение са налице, поради което Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 124 от 22.04.2008 г. по гр. д. № 3749/07 г. на Софийския градски съд, допълнено с решение от 16.07.2008 г., в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 1 148.94 щ. д., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, съставляващо неизплатени командировъчни средства за периода от 22.12.1997 г. до 19.01.2000 г., на основание чл. 215 КТ вр. чл. 6 от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници /НСКШСЧМАПТП/.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 34.47 /тридесет и четири лв. и четиридесет и седем ст./ лева и в същия срок да представи квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: