3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София, 15.07.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на седми май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3672 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от П. С. Я. срещу Решение № 345 от 26.06.2013 год. по т.д.№ 515/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу Решение № 101 от 18.03.2013 год. по гр.д.№ 83/2012 год. на Смолянския окръжен съд с което е бил уважен предявеният от П. Я. по реда на чл.124 ГПК иск за установяване, че учредената върху недвижим имот и правото на строеж върху него договорна ипотека в полза на банката, няма действие по отношение на собствения и недвижим имот, съставляващ самостоятелен обект в тази сграда, изграден в резултат на реализацията на същото право на строеж.
Като е счел, че собственикът на имота и правото на строеж към момента на учредяването на договорна ипотека, валидно го е обременил с тежести, които са преминали и върху обособените след реализацията на правото на строеж самостоятелни обекти в сградата, вкл.имота на Я., съставът на Пловдивския апелативен съд е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил предявения иск.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма] сочи, че касационен контрол не следва да бъде допускан и евентуално, че касационната жалба е неоснователна. Поискал е присъждането на разноски, доказателства за които не са представени.
Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК (основно и допълнително) е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК. Съдържанието на изложението до голяма степен възпроизвежда съдържанието на касационната жалба, но в съответствие с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. могат да бъдат изведени правни въпроси, свързани с прилагането на чл.92 ЗЗД, чл.166 ал.2 ЗЗД и чл.167 ЗЗД, а именно: При учредяване на договорна ипотека върху земя и върху право на строеж на бъдеща сграда, разпростира ли се действието на ипотеката и по отношение на бъдещите вещи – обекти на право на собственост на трети лица и следва ли тези бъдещи вещи да бъдат индивидуализирани.
Ще следва да се отбележи, че ТР № 1 от 04.05.2012 год. по т.д.№ 1/2011 год. на ОСГК няма отношение към посочения въпрос, а и към правния спор по делото. Не обуславят приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 ГПК и останалите решения на ВКС, които е изброила касаторката, тъй като или не съставляват задължителна практика по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, или съдържат произнасяне по въпроси, различни от спора по делото.
Не е налице и основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, поради обстоятелството, че по правните въпроси: 1./ Когато предмет на ипотеката е право на собственост върху терена, ипотеката разпростира ли действието си върху бъдещите приращения върху имота във вид на новопостроени сгради по време на действие на ипотеката при липса на уговорки за действието на ипотеката спрямо отделни елементи на правото на собственост, включително и спрямо бъдещите приращения; 2./ За необходима и достатъчно пълна индивидуализация на ипотекираното право да се построи и придобие в собственост цяла бъдеща сграда с оглед изискването на чл.166 ал.2 ЗЗД и чл.167 ал.1 ЗЗД, както и следва ли всички бъдещи самостоятелни обекти в бъдещата сграда да бъдат включени със съответната им индивидуализация, за да има ипотеката действие върху цялата сграда по отношение и на отделните самостоятелни обекти в нея, възникнали с построяването и, състав на І г.о. на ВКС се е произнесъл с Решение № 39 от 24.03.2014 год. по гр.д.№ 5059/2013 год. Тези правни въпроси съвпадат, както с предмета на спора по настоящето дело, така и припокриват изцяло въпросите в изложението.
Решението на І г.о. съставлява задължителна съдебна практика по посочените правни въпроси по смисъла на т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС и изводите на Пловдивския апелативен съд, съдържащи се в обжалваното въззивно решение кореспондират с тях.
Настоящият съдебен състав не счита, че в случая следва да намери приложение чл.292 ГПК, поради което факултативният касационен контрол не следва да бъде допуснат. Не следва да се присъдят разноски на ответника по касация, поради липсата на доказателства за сторени такива.
По изложените съображения и на основание чл.288 вр. с чл.280 ал.1 ГПК, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 345 от 26.06.2013 год. по т.д.№ 515/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.
ОСТАВЯ без уважение искането на [фирма] за присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.