О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
София 20.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1411 по описа за 2015год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу решение № 18740 от 1.12.14г.по в.гр.дело № 1399/14г.на Софийски градски съд.С него е отменено решението от 23.07.13г.по гр.дело № 48838/12г.на Софийски районен съд,ГО,118 състав в частта,с която е отхвърлен иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД,предявен от Г. М. М. против [фирма] за разликата над 2000 лв до 9000 лв и вместо него е постановено друго,с което е присъдена още сумата 7000 лв,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,изразяващи се в претърпени от ищеца неудобства от битов характер и невъзможност да води нормален живот поради неизпълнение на договорно задължение на ответника за доставка на електрическа енергия да имот,находящ се в [населено място],ЖК”М. ”бл. вх.Д ап.,за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът счита,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК за допустимост на касационното обжалване.Прилага съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Г. М. моли да не се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорно установено,че между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия за битови нужди,сключен при Общи условия,за собствения на ищеца Г. М. недвижим имот,находящ се в [населено място],ЖК”М.-”бл. вх.,ап.1,клиентски № 300051857580,както и че за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.било преустановено снабдяването с електрическа енергия. Спорно било по делото дали са се осъществили предпоставките за временно преустановяване на снабдяването с електрическа енергия,има ли забава на кредитора и съпричиняване на вредите.Съдът е приел за установено,че до края на м.ноември ищецът заплащал стойността на доставената му електрическа енергия с услугата на „Общинска банка“АД директен дебит,както и че през м.02.12г.ответникът го уведомил,че доставената ел.енергия по фактура от 23.12.11г.,на стойност 54.88 лв,със срок за плащане до 20.01.12г.,не е платена.На 21.02.12г.ищецът е дал съгласие за незабавно инкасо ,в което е посочил абонатния си номер,на „ОББ“АД,по искане на „Ч. Електро България”АК,като на 22.02.12г.е представил копие на ответното дружество,а на 5.03.12г.му е заплатил кешово стойността на процесните 2 бр.фактури.Съдът е изложил съображения,че извършването на платежна операция с използване на дебитен кредит изисква съдействие от страна на получателя,което не се изчерпва само със съгласието за осъществяване на заплащането на дължимите суми по банков път чрез директен превод,но и в уведомяване на платеца при промяна на доставчика на платежните услуги и посочване на друг такъв.Направен е извод,че в случая такова съдействие не е дадено от ответното дружество за периода от 1.01.12г.до 5.03.12г.Ищецът е бил уведомен за прекратяване на договорните отношения между „Общинска банка“АД и ответника едва след преустановяване на електрозахранването.Ето защо въззивният съд е приел,че е налице хипотезата на забава на кредитора,която освобождава длъжника от всички последици на собствената му забава – чл.96 ал.1 ЗЗД,поради което е счел,че не се е осъществило основанието на чл.123 ал.1 пр.1 ЗЕ/отм./за преустановяване приноса на ел.енергия до ищеца.От установеното виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението да доставя ел.енергия в имота на ищеца за периода от 5.03.12г.до 24.11.12г.,е направен извод,че ищецът следва да бъде обезщетен за претърпените от него вреди от неимуществен характер,които са в пряка причинно- следствена връзка и са предвидими.Въззивният съд е счел,че сумата в размер на 9000 лв справедливо ще обезщети ищеца за неимуществените вреди.При определяне размера на дължимото обезщетение е взето предвид тежестта на увреждането; обстоятелствата,при които то е настъпило – че електрозахранването е било спряно в деня,в който ищецът е заплатил доставената му ел.енергия по процесните фактури ; продължителността на търпените от него отрицателни психически изживявания и битови неудобства ;възрастта му и здравословното му състояние .
Настоящият съдебен състав счита,че в разглеждания случая поставеният от касатора въпрос за определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди при непозволено увреждане по справедливост е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 407 от 26.05.10г.по гр.дело № 1273/09г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК и др., което обуславя допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
По останалите въпроси касационно обжалване не следва да се допуска.
На въпроса:изключва ли са правото на обезщетение за вреди,дори такива да са претърпяни,когато между страните е налице договор и претендиращият е неизправна страна в договорното правоотношение е даден отговор в Тълкувателно решение № 4/21012г.на ОСГТК на ВКС.В него е прието,че отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди,доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.В разглеждания случай въззивният съд е приел,че забавата на кредитора е освободила длъжника от всички последици от собствената му забава и съответно не се е осъществило основанието по чл.123 ал.1 пр.1 ЗЕ/отм./за преустановяване преноса на ел.енергия до ищец.Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация.Те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
По въпроса за правната квалификация на иска не следва да се допуска касационно обжалване. Въззивният съд е квалифицирал исковата претенция по чл.79 ал.1 ЗЗД,докато ищецът е посочил в исковата молба чл.49 ЗЗД като правно основание на иска.В съответствие с трайно установената практика съдът е квалифицирал спорното материално право,като е изходил от обстоятелствената част и петитума на исковата малбо,без да е обвързан от посоченото от ищеца правно основание.Този въпрос е разрешен и в съответствие с посоченото по –горе ТР № 4/12г.на ОСГТК на ВКС.
По въпроса за съпричиняването въззивният съд е счел,че не са налице основания за изключване или намаляване на отговорността на електроразпределителното дружество за неизпълнение.Прието е,че ищецът е положил дължимата грижа да плати задължението си и поведението му няма отношение към настъпилия вредоносен резултат.Въпросът не може да бъде преценен като общо основание за допустимост на касационното обжалване.Той се свежда до преценката на доказателствата от решаващия съд и може да доведе до необоснованост на правните му изводи,което е основание за касация,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 18 740 от 1.12.14г., постановено по в. гр.дело № 1399/14г.на Софийския градски съд.
УКАЗВА на жалбоподателя [фирма] да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 180 лв и да представи доказателства за това в 1-седмичен срок от съобщението.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на ІV го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.