3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 651
София, 16.07. 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 3881 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от ЗАД”А. България”срещу Решение № 5483 от 16.07.2013 год. по гр.д.№ 2830/2013 год. на Софийски градски съд.
Въззивното решение е постановено по жалбата на [фирма] срещу тази решението от 02.01.2013 год. по гр.д.№ 28993/2012 год. на Софийския районен съд с което е бил отхвърлен предявеният от застрахователното дружество срещу А. В. Е. иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ за сумата 19152.18 лв. и обективно съединеният с него иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 72076.84 лв. Като е счел първоинстанционното решение за законосъобразно, въззивният съд го е потвърдил и е присъдил разноски.
Твърдението в тази част на касационната жалба, имаща характер на изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на четири правни въпроса.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор А. Е. ” изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и касационен контрол не следва да бъде допускан.
Предявен е иск с правно основание чл.213 ал.1 КЗ.
Претенцията на ЗАД”А. България”срещу А. В. Е. е за възстановяване на изплатено обезщетение на [фирма] по договор за застраховка по риска „Загуба на приход поради неиздължаване на падежи на лизингови вноски от страна на лизингополучателя“, възлизащо на 2515318 лв.
Няма спор, на 18.06.2006 год. между [фирма] и А. Е. е сключен договор за финансов лизинг на лек автомобил. Няма спор, че освен началната, лизингополучателят е изплатил само още три лизингови вноски. Установено е по делото, че след изпадането на лизингополучателя в забава, лизингодателят му е отправил покана за изплащане на забавените вноски или връщането на автомобила. Установено е, че автомобилът е върнат на [фирма] през м.V.2007 год. и по-късно е бил продаден на трето лице. 09.10.2007 год. в района на магазин „К.-2” в [населено място] е било причинено увреждане на товарен автомобил „И.”. След като е заплатил на 27.02.2008 год. на лизингодателя застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, застрахователят е насочил регресното си притезание към Е., който е оспорил иска по основание и размер.
Съобразно събраните доказателства, съдилищата са приели, че договорът за лизинг е развален през м.V.2007 год. с връщането на вещта, поради което липсва основание за възстановяване на застрахователно обезщетение, съответстващо на сумата на лизинговите вноски след прекратяването на договора.
Настоящият съдебен състав счита, че само четвъртият от поставените въпроси има характер на обуславящ изхода на спора, както и че е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: „Предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води ли да отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора, при условие, че лизингополучателят е длъжен да удовлетвори целия интерес на лизингодателя, независимо дали ползва лизинговата вещ или не?”.
Останалите три въпроса, касаещи застрахователния интерес и взаимоотношенията по договора за застраховка с третото неучастващо лице [фирма] нямат качеството на обуславящи, доколкото предмет на установяване в производството е действителния обем права на лизингодателя спрямо лизингополучателя в които е встъпил застрахователя, които може и да не съответстват на заплатеното обезщетение.
Касаторът ще следва да заплати по сметката на ВКС държавна такса в размер на 2% върху обжалваемия интерес и да представи доказателства за плащането в 1-седмичен срок от съобщението.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 5483 от 16.07.2013 год. по гр.д.№ 2830/2013 год. на Софийски градски съд.
Указва на ЗАД [фирма], че следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 527.18 лв. и представи вносен документ в 1-седмичен срок от съобщението.
След изтичането на срока и с оглед изпълнение на задължението за държавна такса, делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.