Р Е Ш Е Н И Е
№ 651
гр.София, 21 май 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
със секретар Аврора Караджова
при участието на прокурора ЯВОР ГЕБОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ
наказателно дело под № 2121/2012 година
Осъденият М. В. И. чрез свой защитник е отправил до ВКС искане (макар и наречено – „молба”) по реда на глава тридесет и трета от НПК да бъде възобновено делото, по което е бил осъден от Тополовградския районен съд – като първоинстанционен, и от Ямболския окръжен съд – като второинстанционен, актът на който не подлежи на касационен контрол и досега не е проверяван в по-горестоящ съд.
Първоинстанционната присъда – 44 от 18.ІV.2012 год. по нохд № 16/2012 год., е за документната измама по чл.212, ал.1 НК: за получените от И. 10 215 лева, платени му на продавач от купувач – търговско дружество по сделка между тях на 30 август 2007 год. със земеделска земя и чрез използване на неистински и с невярно съдържание документ за наследниците на тази земя. За престъплението М.И. е получил наказание 6 месеца лишаване от свобода условно (чл.66 НК) за 4 години, но заедно с него е била наказана А. А. (на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода условно за 4 години), за това, че тя му дала възможност да получи посочените пари, съставяйки посочения документ. Присъдата има и оправдателна част за размера на предмета на престъплението между 10 215 и 11 492 лева, и част за определяне на общо наказание на А. с наложеното и? по предишно дело.
Второинстанционното (въззивно) решение – 105 от 23.VІІ.2012 год. по внохд № 222 от с.г., е за потвърждаване на присъдата след обжалването и? пак от името на М.И..
В отправеното сега от негово име искане („молба”) по реда на възобновяването защитникът му смята за възможно да бъде отменено осъждането, а И. – оправдан още в тази съдебна инстанция; допуска се оправдаването да стане и след ново разглеждане на делото от етапа на досъдебното производство; не се изключва и алтернативата за смекчаване на наложеното наказание още в тази инстанция. Доводите за предложеното приключване на делото във ВКС са диференцирани от искателя според основанията за възобновяване, свързани с чл.348 НПК.
В съдебното заседание на касационната инстанция присъствено участие е взел само прокурорът и той е за отхвърляне на подаденото искане; такова становище е изразено и в писмените бележки от името на осъдената – по повод на уведомяването и? от първоинстанционния съд, което съдът сметнал за нужно да направи по реда на чл.424 НПК.
ВКС намери искането за неоснователно.
Липсват основанията за възобновяване на делото.
Първите две от тях – свързаните с нарушения на материалния и процесуалния закони – са свързани всъщност с едно и също възражение от различни гледни точки: че в поведението на осъдения липсва „използване” по смисъла на чл.212, ал.1 НК на инкриминирания документ.
От начина по който е формулирано възражението, може да се предположи, че „използването” на документа е схващано твърде тясно като дейност – изискваща даже деецът да има физически контакт с него. Законът обаче има предвид според ВКС не само личното, но и посредственото (също: П 8/78-Пл., т.1) представяне на това средство за измама, каквото е било извършено и по делото в един или в друг момент (от М.-пред съдията по вписванията; чрез съучастницата си фактически А.-при подготовката на сделката заедно с другата страна по нея).
Тъкмо върху тези различия са обосновани процесуалните аспекти на възражението, а те поради материалноправната им несъстоятелност, очевидно не могат да имат съществено значение, дори в обвинителния или в съдебните актове да са допуснати някои неточности – те не са налагали нито връщане на делото за ново разглеждане, нито изменяне на обвинението.
Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание – съдилищата са достатъчно убедителни в мотивите си, макар и да са дали основателен повод за част от недоволството на осъдения – за отчитането като утежняващо обстоятелство на липсващата му самокритичност към извършеното (вж. и р.157/92-І, Сб., с.43) или за пропуска да бъде даден отговор на всички оспорвания по въпроси (относно значението на интелектуалното ниво и психологическия статус на дееца, и на „разумния срок” по смисъла на ЕКПЧ), които според ВКС не могат да променят изхода на делото.
Ръководен от всичко изложено и съобразно с останалите приложими разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-І наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА по реда за възобновяване на наказателните дела въззивно решение № 105 от 23.VІІ.2012 год. по внохд № 222/2012 год. на Ямболския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: