Р Е Ш Е Н И Е
№ 652
гр.София 16.09.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България ,Четвърто гражданско отделение ,в съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева в присъствието на прокурора ………………………….. изслуша докладваното от съдията Бояджиева гр.дело № 1130 по описа за 2008 год.и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07г.във вр.с чл.218а ал.1 б.”а”от ГПК/отм./
Образувано е по касационна жалба на С. Г. С. против решение от 13.11.07г.по гр.дело № 278/07г.на Окръжен съд-Монтана,с което е оставено в сила решението от 15.02.07г.по гр.дело № 619/06г.на Районен съд-Монтана. С него са отхвърлени исковете на същата страна с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС против Ю. М. В. за разпределение ползването върху имот ХVІІІ ,пл. № 3* и № 3* от кв.65 по плана на Монтана и таванска част от жилищна сграда –близнак,както и срещу Е. Г. Т. за разпределение ползването на таванската част от жилищната сграда-близнак,построена в описания по-горе имот,като неоснователни. Със същото решение е оставен без разглеждане искът,предявен от С. С. против Е. Г. Т.,В. И. К.,Й. К. Й.,Я. К. Г. ,Й. З. Г. и Р. П. Г. с правно основание чл.32 ал.2 от ЗС за разпределяне право на ползване върху свободен терен от имот ХVІІІ пл. № 3* и № 3* в кв.65 по плана на гр. М.,целият от 486 кв.м.,поради разпределено ползване с влязъл в сила съдебен акт по гр.дело №607/77г.на РС-Монтана.
Изложени са касационни основания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и исковете-уважени.
Ответниците по касационната жалба не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.,приема ,че касационната жалба е подадена в срока по чл.218в ал.1 от ГПК/отм./,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността й по реда на чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./,с оглед заявените касационни основания,съдът установи следното:
За да отхвърли предявените искове по чл.32 ал.2 от ЗС за разпределение ползването на таванска част от жилищна сграда-близнак въззивният съд е приел,че ищецът С е собственик на идеална част от това таванско помещение,но не притежава правото да по ползва – нот.акт № 18/1969г. Правото на ползване като ограничено вещно право върху таванското помещение е прехвърлено от праводателя на ищеца Г. С. Ц. на трето неучастващо в процеса лице- В. С. Според съда, след като страните не са носители на правото на ползване върху процесното таванско помещение, искът за разпределение на ползването му е неоснователен. Изложени са и съображения,че искът не може да бъде уважен и на друго основание – процесното таванско помещение представлява неизползваемо подпокривно пространство,установено от заключението на вещите лица,следователно има характер на обща част на сградата,поради което е недопустимо разпределяне на ползването му по съдебен ред. Относно дворното място е прието,че не е обоснована необходимостта от преразпределение на ползването му с оглед извършеното по съдебен ред разпределение на дворното място с влязло в сила решение по гр.дело № 607/07г.на МРС.
Касационната жалба е неоснователна.
Въззивният съд е приложил правилно материалния закон – чл.32 ал.2 от ЗС. Релевантните за спора факти и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл.188 ал.1 от ГПК/отм./Формираният във въззивното решение извод за неоснователност на предявените искове е в съответствие със закона и доказателствата по делото. При безспорно установените факти,че страните не са носители на правото на ползване върху процесното таванско помещение обосновано е прието,че искът за разпределение на ползването между тях на това помещение е неоснователен. Правилно съдът е приел,че е недопустимо преразпределение на дворното място след извършеното предходно с влязло в сила съдебно решение при липсата на данни за нови обстоятелства,които да налагат това.
По изложените съображения и на основание чл.218ж ал.1 изр.2 от ГПК /отм./ въззивното решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното ,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 13.11.07г.,постановено по гр.дело № 278/07г.на Окръжен съд- Монтана.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.