РЕШЕНИЕ
N652
София, 07.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 26 септември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар Лилия Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 285-2008 година.
Производството е по чл.218а ал.1 б.”а” ГПК/отм./ във вр. пар.2 ал.3 от ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. С. и В. И. Ц. и двамата от г.София срещу въззивното решение от 12.12.07 година по гр.д.1344/07 година на СГС,ІV „в”отд.
Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост.
Ответникът по жалбата В. Н. П. от г. София поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение.
Жалбата е подадена в срока по чл.218в ал.1 ГПК от страна в процеса имаща право на жалба и е процесуално допустима.
ВКС-Търговска колегия, ІІ-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл.218ж ал.1 ГПК намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението от 2.02.07г. по г.д. № 7205/06г. на СРС, 45с-в, с което е отхвърлен предявеният от С. А. С. и В. И. Ц. в субективно съединение иск по чл.254 ГПК срещу В. Н. П. за установяване недължимост на сумата 9054.78 лв. по запис на заповед/ЗЗ/ от 16.02.00г.
В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието, че процесния ЗЗ е валиден, както и че ищците не са установили погасяване на сумата по ЗЗ, нито недължимост на същата.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е правилно.
Представената по делото ЗЗ съдържа всички реквизити, предвидени в чл.535 ТЗ. Не намира опора в данните по делото твърдението на касаторите в касационната жалба, че в текста на ЗЗ не се съдържал израза„запис на заповед”. В представената по делото ЗЗ от 16.02.00г. израза„запис на заповед” се съдържа както в заглавието на документа така и в неговото съдържание. Обстоятелството, че самите издатели са посочили, че неотменимо се задължават да изплатят на поемателя срещу представянето на този запис левовата равностойност на 4200 щ.д. несъмнено води до извода, че се има предвид именно процесния ЗЗ.
Второто релевирано оплакване от касаторите също е неоснователно. Това, че В. Н. П. е обезпечил едно свое вземане по два различни обезпечителни способа-чрез ЗЗ и договорна ипотека, обективирана в нот.акт от 16.02.00г. не прави вземането по процесния ЗЗ недължимо.
Изложеното позволява да се обобщи, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.
Решението е законосъобразно. То не е постановено при нарушения на съществени съдопроизводствени правила. Доказателствата са събрани с участието на страните. Преценени са съвкупно в тяхната взаимна връзка и зависимост и са формулирани обосновани и законосъобразни изводи.
Ето защо обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното ВКС-ТК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение от 12.12.07 година по гр.д.1344/07 година на СГС,ІV „в”отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: