О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 652
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4963 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. И. Л. от с. В., общ. Никола К. , против решението от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №140/2008г. на Варненски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 10.01.2008г. по гр.д. №438/2007г. на Ш. окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Л. срещу Н. С. Н. от гр. Ш. искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Н. С. Н. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Х. И. Л. срещу Н. С. Н. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 13600лв. и иск с правно основание чл.86 от ЗЗД.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че искът е неоснователен поради неизпълнена доказателствена тежест – недоказан елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – причинна връзка между извършеното от ответника в началото на м.май 2005г. разпръскване със самолет на хербициди над съседен блок с пшеница, които са се разпространили и върху слънчогледовите насаждения на ищцата поради неспазване на метеорологичните условия при разпръскването, и получения по-нисък добив от слънчогледовата култура.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за причинната връзка между неправомерното химическо третиране на земеделската култура и вредите него. Позоваването на представеното Решение №1912 от 21.01.2005г. по гр.д. №1581/2003г. на ВКС, ІVг.о. не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като е постановено при конкретни обстоятелства. Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК във връзка с този правен въпрос. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не са е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Изложил е доводи за неправилност на решението, които не са относими към достъпа до касационно обжалване. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение нормата на чл.45 от ЗЗД, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, а по приложението й има установена съдебна практика.
В настоящия случай е налице основание за допускане на касационното обжалване на решението по релевираният процесуалноправен въпрос за задължението на съда по чл.235, ал.2 от ГПК да обсъди всички събрани доказателства по делото, относими към причинната връзка, в тяхната съвкупност, с оглед установената съдебна практика, че в решението си съдът следва да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Приложението на разпоредбата на чл. 188 от ГПК/отм./, сега чл.12 и чл.235 от ГПК е съществен процесуален въпрос, който има отношение към правилността на решението. Въззивният съд е разрешил въпроса за причинната връзка единствено въз основа на заключението на тройната съдебно-агрономическа експертиза, без да го обсъди заедно с останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни/включително показания на лица със специални знания от областта на растителната защита/, в нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.3 от ГПК/отм./ и установената съдебна практика по приложението й.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №140/2008г. на Варненски апелативен съд, по касационна жалба на Х. И. Л..
УКАЗВА на касатора Х. И. Л. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 275лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2, във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: