3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
[населено място] 10. 06. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1543 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Ц. Т., чрез процесуален представител адв.Д., срещу решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д.№337/2014г. на Видински окръжен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 10.04.2014г. по гр.д.№121/2013г. на Кулски районен съд, в частта за отхвърляне на предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск с правно основание чл.499, ал.1, изр.2 ГПК за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28лв., за периода от 26.05.2005г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40лв. до претендирания размер 1075,80лв.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и с цена на иска над 5000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен предявения от В. Ц. Т. срещу [фирма] иск за заплащане на лихвите върху платената от него цена като купувач на недвижим имот на публична продан, от който имот е съдебно отстранен, в частта за сумата 10 026,28лв., за периода от 26.05.2005г. /датата на превеждане на внесената от него цена от съдебния изпълнител на взискателя [фирма]/ до 15.02.2009г. /датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан/, както и за разноски за разликата над присъдения размер 747,40лв. до претендирания размер 1075,80лв.
Въззивният съд е приел, че съдебно отстранения от закупения на публична продан купувач има право на лихвите върху внесената от него цена на недвижимия имот, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот на публичната продан и с влязлата в сила част от решението искът е уважен в останалата част – от този момент до завеждане на исковата молба.
Въззивният съд е приел, че от този момент се дължат лихвите, тъй като от този момент възниква задължението за връщане на получената сума от ответника като взискател, на който е изплатена сума, събрана от продан на имот по изпълнително дело, който имот не е на длъжника.
Приел е също, че разпоредбата на чл.499, ал.1, изр.2 ГПК е специална спрямо разпоредбите на чл.84 ЗЗД, поради което длъжникът се смята изпаднал в забава и без да е уговорен срок или без да е изпратена покана за изпълнение.
Касаторът сочи в изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: „от кой момент се дължат лихви и разноски за внесената от обявения за купувач при публична продан цена, в случаите на чл.499, ал.1 ГПК при последващо отстраняване на купувача от имота, по причина, че длъжникът по изпълнителното дело не е бил собственик на продадения имот”. Касаторът сочи, че по поставения въпрос няма съдебна практика.
Настоящият касационен състав намира, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.3 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.10.2014г., постановено по в.гр.д.№337/2014г. на Видински окръжен съд, в обжалваната част.
УКАЗВА на касатора В. Ц. Т. в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 38,81лв., съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: