3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 17.12. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 5070/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 3074 от 11.07.2011 г. по гр. д. № 8639/2008 г. на Варненския районен съд е уважен отрицателен установителен иск, предявен от З. Г. Н., Д. И. М., З. Х. Х. и Н. Х. Н., като е признато, че И. В. Я. и В. С. Я. не са собственици на реална част с площ 506 кв. м. от ПИ № 1100 от кадастралния план на м. ”Б. север”, целият с площ 923 кв. м., находящ се в [населено място],[жк], защрихована с червена краска на копие от скица на л. 33 от първоинстанционното дело, а констативният нотариален акт № 187/2009 г. е отменен.
Това решение е обезсилено с решение № 1016 от 15.05.2013 г. по в. гр. д. № 3356/2012 г. на Варненския окръжен съд, постановено след като с решение № 262 от 01.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., предходното въззивно решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ищците, които поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът В. И. В. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, В. С. Я. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
Въззивният съд приел, че с решение № 521 от 19.06.1998 г. на поземлената комисия, постановено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., е възстановена собствеността на наследниците на Х. М. К.. Имотите са достатъчно индивидуализирани с площ и граници по плана на старите имотни граници от 1996 г. на местността „Б. север” /”Лозята”/ и по комбинирания план, одобрен с решение № 5 от 02.12.1997 г. на поземлената комисия, и това е достатъчно да се приеме, че ефектът на реституцията е настъпил. За да е налице интерес от отрицателния установителен иск, е необходимо решение за признаване права на ищците, постановено след посоченото изменение на закона и при действието на чл. 28 ППЗСПЗЗ и пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, с които е предвидено, че имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Тези разпоредби са материалноправни, действат занапред и не могат да се прилагат към постановени преди влизането им в сила решения, за които ЗСПЗЗ предвижда, че имат конститутивно действие при наличието на определените в закона предпоставки – описание на имота и скица към решението. Поради това, въпреки твърденията за незавършеност на реституционната процедура, ищците нямат интерес от иск за отричане правата на ответниците, тъй като разполагат с по-силна защита – по чл. 108 ЗС, съобразявайки факта, че ответниците владеят имота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили на първо място въпроса: завършена ли е реституцията на земеделска земя, ако към решението на поземлената комисия не е приложена скица, в хипотезата, при която към момента на издаването на решението разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ съдържа изискване за прилагане на скица и към кой момент приключва реституционната процедура по възстановяване на собствеността.
Като основание за допускане на касационно обжалване се поддържа чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се представя решение № 761/10 от 09.08.2011 г. по гр. д. № 1276/2009 г. на ВКС, І-во г. о. С него в производство по чл. 290 ГПК е прието, че възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползуване на основание актове по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, при действието на сегашната редакция на пар. 4к става със заповед на кмета на общината. Тази заповед се издава след одобряване на плана на новообразуваните имоти, който индивидуализира земите, подлежащи на възстановяване, има конститутивно действие и, придружена от скица на имота, е титул за собственост.
Съпоставяйки обжалваното решение и горния съдебен акт, не се установява сходство на разрешените въпроси, защото в разглеждания случай решението на поземлената комисия е от преди изменението на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., докато в другата хипотеза то е от 10.11.2010 г., т. е. след посоченото изменение на закона.
На следващо място касаторите са поставили въпроса: а/. допустим ли е отрицателен установителен иск от бившия собственик срещу лице, което претендира да е собственик, ако реституционната процедура все още не е приключила и б/. дали такъв иск е допустим и ако реституционната процедура е приключила.
При основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторите се позовават на решение № 718 от 06.01.2011 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, І-во г. о., и на решение № 40 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., двете постановени в производства по чл. 290 ГПК. С първото решение отрицателният установителен иск е приет за допустим в хипотеза на отказ на поземлената комисия с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, да възстанови правото на собственост поради признати права на ползватели. С второто решение е прието, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск когато реституционната процедура не е приключила. Хипотезата, пред която страните са изправени, не разкрива сходство с тези случаи, защото в обжалваното решение съдът е приел, че процедурата по възстановяване на собствеността вече е приключила и актът на поземлената комисия легитимира ищците за собственици, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е недопустим.
Във втората си част поставеният въпрос се свежда до това дали за допустимостта на отрицателния установителен иск има значение наличието на завършена процедура по ЗСПЗЗ по възстановяване на собствеността. След постановяване на решението по гр. д. № 439/2012 г. на ВКС на РБ, ІІ-ро г. о., при предходното касационно обжалване, е прието ТР № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според което правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права, е налице и в хипотезата, при която ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Налице е основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1016 от 15.05.2013 г. по в. гр. д. № 3356/2012 г. на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 54.74 /петдесет и четири лв. и 74 ст./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: