3
Определение на ВКС-Търговска колегия, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
София, 28.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2674 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ДФ”З.” срещу въззивното Решение № 1745 от 14.03.2014 год. по гр.д.№ 6315/2013 год. на Софийски градски съд. С него е отменено Решението от 21.02.2013 год. по гр.д.№ 10924/2012 год. на Софийски районен съд, 32 с-в и са били уважени общо за сумата 14012.56 лв. предявените от [фирма] срещу ДФ”З.” иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.чл.41 ал.1 т.4 от Наредба № 8/03.04.2008 год., произтичащ от договор за предоставяне на финансова помощ по програма „Модернизиране на земеделските стопанства”.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация [фирма], чрез процесуалния си представител изразява становище, че не е налице приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Има искане за присъждане на разноски.
Становището на настоящия съдебен състав произтича от следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата 14012.56 лв.
Правоотношенията на страните произтичат от сключен на 31.03.2011 год. Договор № 24/121/04003 за отпускане на финансова помощ по мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства” по Програма за развитие на селскостопанските райони за периода 2007-2013 год. Приложим нормативен акт при договорните отношения на страните е Наредба № 8 от 03.04.2008 год. По силата на договора „ [фирма] (ползвател) се е задължил да в срок от 24 месеца да извърши инвестиция, състояща се в засаждане на 268400 бр. лавандулов разсад, като одобрените инвестиционни разходи ДФ”З.” (Фондът) се е задължил да му предостави 114616 лв. безвъзмездна финансова помощ.
Няма спор, че при извършената през м.август 2011 год. проверка от Фонда е установено, че от лавандуловия разсад са се захванали 176351 бр. растения. Няма спор, че ползвателят не е депозирал възражение срещу резултатите от проверката и не е оспорил констатациите относно броя на растенията. С писмо от 21.09.2011 год. Фондът е уведомил [фирма], че му се дължи плащане в размер на 100603.44 лв. и е наложена редукция на субсидията в размер на 14012.56 лв., предвид по-малкия брой насаждения от предвидените в договора.
Последователно подържаната теза на ответника-ползвател е, че е налице невиновно неизпълнение на задълженията по договора, тъй като във връзка с неблагоприятните климатични условия и настъпилото засушаване, 92049 бр. растения са били допълнително закупени и засадени през м.ХІ.2011 год. Обстоятелството, че действително са били закупени и засадени нови лавандулови растения е установено по делото. Тезата на Фонда, обаче е, че това е станало след редукцията на субсидията, като ползвателят не се е възползвал от предхождащите отпускането и механизми (частична заявка) в който случай санкцията евентуално би възлизала само на 7006.28 лв.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че ползвателят не е спазил предвидения в Наредба № 8/03.04.2008 год. ред и към момента на редукцията на финансовата помощ, фондът е бил изправен. За да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск за разликата между предвидената в договора субсидия и действително преведената, съставът на СГС се е позовал на това, че [фирма] действително е бил неизправен към момента на проверката и е подал заявка за пълно плащане, но е отстранил нарушението в рамките на срока за изпълнение на договора, а именно 31.03.2012 год., поради което му се дължи остатъка от договорената финансова помощ.
Поставените по касатора правни въпроси са по тълкуването на чл.39 ал.2 от Наредба № 8/03.04.2008 год. и съпоставката и с разпоредбата на чл.66 ЗЗД и се свеждат до това: „Следва ли разпоредбата на чл.39 ал.2 от Наредбата да се тълкува, като нормативно въведено отклонение от диспозитивното правило на чл.66 ЗЗД, при условие, че последващото частично изпълнение е след декларирано пълно изпълнение и подадена заявка за окончателно плащане?”. Значението за точното прилагане на цитираната норма, касаторът основава на обстоятелството, че произнасянето на ВКС би спомогнало за законосъобразното изразходване на средства от бюджета на ЕС и евентуалната преценка на Разплащателната агенция по подадени от ползвателите на безвъзмездна финансова помощ заявки.
Становището на настоящия съдебен състав е, че по отношение но посочения по-горе въпрос приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е налице, поради което касационен контрол ще следва да бъде допуснат.
ДФ”З.” не дължи държавна такса на основание чл.84 т.1 вр.чл.162 ал.2 т.8 ДОПК.
Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1745 от 14.03.2014 год. по гр.д.№ 6315/2013 год. на Софийски градски съд.
Делото подлежи на насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.