Р Е Ш Е Н И Е
№ 653
София, 29 декември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 19 декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА
ИВЕТА АНАДОЛСКА
при участието на секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на Петя Маринова
изслуша докладваното от съдията Ивета Анадолска
н.дело № 683/08 година
Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. В. Т. против въззивна присъда от 27.10.2008год., по в.н.о.х.д. № 1755/08г. на Софийски градски съд. В жалбата, са посочени нарушения на процесуалния закон. Отправено искане за отмяна на въззивния съдебен акт и упражняване на правомощието по смисъла на чл.354,ал.1,т.2,пр.последно НПК.
Касаторът, редовно уведомен не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител.
Гражданският ищец и частен обвинител Я. П. , чрез повереника си изразява становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната касационна прокуратура намира жалбата на подсъдимия за неоснователна.
Върховният касационен съд, като съобрази становището на страните, провери правилността на въззивното решение в пределите на правомощията си по чл.347 НПК, намира следното:
С атакувания съдебен акт, е отменена присъда от 28.01.2008г., постановена по н.о.х.д. № 16872/06г. на Софийски районен съд, като е постановена нова, с която е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Б. В. Т. за извършено престъпление по чл.198, ал.1 НК и осъден на три години лишаване от свобода, при условията на чл.66,ал.1 НК- с петгодишен изпитателен срок. Предявеният граждански иск е уважен за сумата от 532лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалата имуществени вреди.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.198,ал.1НК и отхвърлен предявеният граждански иск.
Жалбата на подсъдимия Т е неоснователна.
Настоящата инстанция намира за несъстоятелни изтъкнатите възражения, свързани с процесуална незаконосъобразност на атакуваната въззивна присъда. Не могат да бъдат възприети доводите по отношение оспорената годност на протокола за разпознаване на лица, като източник на информация за правнорелевантни факти. В изпълнение на изискванията на закона, пострадалата П. в отделен разпит, предхождащ самото разпознаване, е посочила отличителните според нея физически белези на своя нападател и разпознала недвусмислено подсъдимия, като лицето, което е извършило посегателството спрямо нея. Въззивният съд е подложил на задълбочен анализ показанията на пострадалата, последователни и логични по своя характер, като е изтъкнато, че първоначалното описание на Т. , на механизма на извършване на деянието, не се различава от заявеното от П. в разпита й, проведен в хода на съдебното следствие, пред първоинстанционния съд. В тази насока, не може да се приеме, че пострадалата е демонстрирала невъзможност да описва и разпознава лица, като доводът на защитата се основава на обстоятелството,че е описала в по-схематичен порядък второто лице, придружаващо нападателя й.
Въззивният съд, след обективно, пълно и всестранно изследване на всички правнозначими факти и обстоятелства, е извел по категоричен и несъмнен начин извода за авторството на деянието и вината на дееца. При изпълнение на процесуалните си задължения по смисъла на чл.107, ал.3 НПК, са посочени основанията, поради които не са получили кредит на доверие показанията на свидетелите Л, подкрепящи защитната теза на Т. , но не защото те са негови близки/както се твърди в касационната жалба/, а защото са взаимно противоречиви, нелогични и житейски неоправдани и се явяват в протововес на останалия доказателствен материал. Аналогичен е аргументът на Софийски градски съд по отношение на показанията на свидетеля М. Този доказателствен източник не допринася с нищо за установяване на правно значими факти, защото свидетелят твърди, че за първи път вижда подсъдимия, спрямо него е оказван натиск от полицейските органи/като не е ясно към какво е принуждаван той и по каква причина/, а заявеното от него в досъдебната фаза на процеса, не е инкорпорирано в доказателствения материал, поради противопоставянето на защитата.
При установената фактическа обстановка, материалният закон е приложен правилно. С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на чл.198,ал.1 НК. Касаторът е упражнил физическа принуда/макар и с нисък интензитет/спрямо пострадалата, за да прекъсне фактическата й власт върху инкриминираните вещи и установи своя такава, с намерение противозаконно своене.
По изложените съображения, жалбата на подсъдимия Т, следва да бъде оставена без уважение, а въззивната присъда – в сила.
Водим от горното и на основание чл.354 ал.1, т.1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда 27.10.2008год., постановена по в.н.о.х.д. № 1755/08г. на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: