О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
гр. София, 19.11.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми октомври , две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №931/14 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на ЗД”Б. И.” срещу решение № 119 от 26.11.2013 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. №270/2013 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която на основание чл.226 КЗ касаторът е осъден да заплати на М.Ж. Я. и на Ж. А. Т. сумите от 60 000 лева –на първата и 70 000 лева –на втората- обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на А. Д. Т. – живеещ на съпружески начала с първата ищца и баща на втората, както и в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение в частта за лихвата по чл.86 ЗЗД е осъден касаторът да заплати лихва-обезщетение върху горните две суми , считано от 21.06.2008 г.-датата на увреждането до датата на поканата за доброволно изпълнение -24.11.2009 г. и в частта за разноските.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба изпраща отговор , в който излага становище за липсата на основания за допускане до касация, евентуално за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба, както и насрещната такава, са допустими , редовни и подадени в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че вследствие на процесното ПТП, настъпило на 21.06.2008 г., причинено виновно от водача на застрахованото срещу риск ГО на водача на МПС , МПС е причинена смъртта на А. Д. Т. – живеещ дотогава на съпружески начала с първата ищца и баща на втората. С оглед установената близост на ищците в това им качество и внезапната смърт при ПТП на Т. съдебният състав е счел за основателни претенциите до пълнопредявените им размери-съответно от 60 000 лева за първата ищца и 70 000 лева-за втората. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението на ответника-застраховател, че осъждането на делинквента да заплати обезщетение на ищците на основание чл.45 ЗЗД за същите неимуществени вреди, резултат от същото деяние, е пречка за уважаването на настоящия иск по чл.266 ал.1 КЗ срещу застрахователя на ГО на прекия причинител на вредите. Уважен е и искът за присъждане на лихва-обезщетение за забава върху горните суми,считано от датата на деликта, съгласно чл.84 ал.3 ЗЗД.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора правни въпроси,които според него са решени в несъответствие на решението със задължителната практика на ВКС: за критериите съгласно ППВС 4/68 за определяне на конкретния размер на обезщетението по справедливост, за икономическата конюнктура като критерий за този размер, и за това, дали следва да се уважи прекият иск на увредените лица срещу застрахователя на ГО на делинквента , при положение,че е уважен искът на ищците срещу последния, основан на общия състав за отговорност за вреди-чл.45 ЗЗД-твърдяно несъответствие с ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му.Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, като при положителен отговор въпросът следва да се съотнесе към селективните критерии, съгласно чл.280 ал.1 ГПК за преценка за допускане до касация.
В случая не е налице, нито едно от наведените от ищеца оплаквания за несъответствие с цитираната задължителна практика на ВКС: съдът е обсъдил конкретните за настоящия случай обстоятелства при определяне на размера на обезщетението по справедливост и е изложил съображения в мотивите за това, съгласно визираните в задължителната практика на ВКС критерии, т.е. действал е съобразно с т.11 от ППВС 4/68. По отношение на въпроса, следва ли да се уважи прекият иск на увредените лица срещу застрахователя на ГО на делинквента , при положение,че е уважен искът на ищците срещу последния основан на чл.45 ЗЗД, то разрешението в обжалваното решение е в пълно съответствие с приетото в мотивите към т. 2 на ТР №2/06.06.2012 г. на ОСТК на ВКС по тълк. дело № 1/2010, че само плащането от страна на делинквента на присъденото по иска с правно основание чл.45 ЗЗД обезщетение води до погасяване на правото на увреденото лице на пряк иск по чл.226 КЗ срещу застрахователя на ГО на прекия причинител на вредата и следователно само в този случай този иск би бил неоснователен. Въпросът за икономическата конюнктура като критерий за размера на обезщетението за вреди не е бил повдиган по надлежния ред в инстанциите по същество и въззивният съд не е формирал правораздавателната си воля въз основа на неговия отговор, поради което този въпрос не се явява обуславящ изхода на спора.
С оглед изложеното, съдът намира,че не са налице основания за допускане на касация на обжалваното въззивно решение,поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №119 от 26.11.2013 г. на Бургаски апелативен съд по гр.д. №270/2013 г. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.