5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 656/10
СОФИЯ, 22.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на 5 октомври 2010 година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при секретаря Даниела Никова
изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1381/08 година и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 218а, ал.1, б. ”а” ГПК / отм./ във вр. с § 2, ал.3 ГПК.
С решение № 223 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 879/06 г. на Софийския окръжен съд е оставено в сила решението от 30.01.2006 г. по гр.д. № 113/99 г. на Костинбродския районен съд, с което е постановено изнасяне на публична продан на следните недвижими имоти: дворно място с площ 947 кв.м., представляващо парцел ХІІ – 2051 от кв. 151 по плана на [населено място]; построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 90 кв.м. и масивна жилищна сграда със застроена площ 50 кв.м. , като получената от продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно дяловете им и е отхвърлен предявеният от Н. Й. Т. против Г. К. Т. иск за сумата 2000 лв., представляваща стойността на вложените строителни материали за построяването на жилищната сграда със застроена площ от 50 кв.м.
Против въззивното решение в частта, с която допуснатите до делба недвижими имоти са изнесени на публична продан, е подадена касационна жалба от Г. К. Т.. Изложени са доводи за неправилност на решението в тази му част, като се поддържа, че при наличието на двама съделители и две жилищни сгради делбата е следвало да бъде извършена по друг способ.
Въззивното решение в частта, с която е отхвърлена претенцията по чл. 286 ГПК/ отм./ е обжалвано от съделителката Н. Т.. Жалбоподателката поддържа, че същото е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като въззивният съд не е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението на съдебната експертиза, установяващи факта на направените от нейния наследодател разходи за построяване на жилищната сграда и тяхната стойност.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационните жалби оплаквания, приема следното:
Подадената от Н. Т. касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Предмет на решението по чл. 286 ГПК/ отм./е заеваната от жалбоподателката претенция за парично вземане за сумата 2 000, представляваща вложени от нейния наследодател средства за построяване на една от жилищните сгради, предмет на делбата. Съгласно чл. 218а, ал.1, б. “а” ГПК/ отм./ въззивните решения на окръжните съдилища, постановени по искове за парични вземания с цена под 5000 лв., не подлежат на касационно обжалване.
Подадената от Г. К. Т. касационна жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
С влезли в сила решения от 14.01.2001 г. по гр.д. № 113/99 г. на Костинбродския районен съд и от 25.12.2002 г. по гр.д. № 1016/02 г. на Софийския окръжен съд е допусната съдебна делба на дворно място с площ 947 кв.м., съставляващо парцел ХІІ – 2051 в кв.151 по плана на [населено място], едноетажна масивна жилищна сграда, построена в него на площ 90 кв.м. и друга масивна жилищна сграда, застроена върху 50 кв.м. между съделителите Надежда Й. Т. и Г. К. Т. при права както следва:
– по отношение на дворното място- 41/72 ид. части за Н. Т. и 31/72 ид. части за Г. Т.
– по отношение на едноетажната жилищна сграда, застроена на 90 квм.- 29/36 ид. части за Н. Т. и 7/36 ид. части за Г. Т.
– по отношение на масивната жилищна сграда, застроена върху 50 кв.м.- ? ид. част за Надежда Т. и 1/2 ид. част за Г. Т..
Съображенията на въззивния съд, с които е мотивирал решението си за извършване на делбата чрез изнасяне на делбените имоти на публична продан,са, че както дворното място, така и всяка от жилищните сгради поотделно, са неподеляеми. Изводът е основан на заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно- техническа експертиза, според която едната жилищна сграда има два входа, но от нея не могат да се обособят две самостоятелни жилища, тъй като има един санитарен възел, а втората- поради това, че има само един вход. Дворното място пък като площ било достатъчно за обособяване на две реални части съобразно изискванията на чл. 19, ал.4 ЗУТ, но нямало необходимото лице.
В тази част въззивното решение е незаконосъобразно. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ Основен принцип при извършване на делбата, установен в чл. 69, ал.2 ЗН, приложим и към делбата на обикновена съсобственост съгласно в чл. 34, ал.2 ЗС, е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим в случаите, когато този имот е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Когато допуснатите до делба недвижими имоти са повече от един, неподеляемост по смисъла на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ е налице само ако е невъзможно всеки от съделителите да получи реален дял.
В случая такава невъзможност не е налице. Допуснати са до делба дворно място, ведно с построените в него две жилищни сгради, всяка от които отговаря на изискванията за жилище и може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост. Съделителите също са двама. При това положение всеки от съсобствениците може да получи в дял отделна жилищна сграда. Обстоятелството, че дворното място е реално неподеляемо не е пречка за това, тъй като законът допуска при извършване на делбата да се създаде етажна собственост. Земята ще придобие статут на обща част, по отношение на която квотите на етажните собственици ще се определят по правилото на чл. 40, ал.1 ЗС.
Като не е съобразил това, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, поради което решението в частта, с която е постановено изнасяне на имотите на публична продан следва да бъде отменено и на основание чл. 218ж, ал.1 ГПК/ отм./ спорът бъде решен по същество от настоящата инстанция. В конкретния случай съставянето на дялове и тегленето на жребий е неудобно, поради това, че допуснатите до делба имоти съществено се различават един от друг по площ и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Затова делбата следва да се извърши чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 292 ГПК/ отм./ При този способ за ликвидиране на съсобствеността от значение са обстоятелства като дяловете на съделителите, ползуването на делбените имоти, извършените от някой от тях по – значителни подобрения и пр., като целта е не само всеки съделител да получи реален дял, но и да се избегнат възможни усложнения във връзка с уравняването на дяловете в пари и уреждането на сметките помежду им.
Като взе предвид, че делбата на едноетажната жилищна сграда, застроена на площ 90 кв.м., е допусната при права 29/36 ид. части за съделителката Н. Т. и 7/ 36 за Г. Т., настоящият състав намира, че същата следва да бъде разпределена в дял на съделителката Н. Т., а на Г. Т. следва да бъде поставена в дял масивната жилищна сграда на етаж и половина, построена върху 50 кв.м. в задната част на парцела. Тъй като при този начин на извършване на делбата в дворното място възниква т. нар. хоризонтална етажна собственост и терена придобива статут на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, следва по правилото на чл. 40, ал.1 ЗС да бъдат определени и припадащите се на двата самостоятелни обекта идеални части от мястото. От заключението на съдебно- техническата експертиза, дадено от вещото лице И. Е. се установява, че пазарната стойност на едноетажната жилищна сграда, построена на площ 90 кв.м., е 22 600 лв., на построената на 50 кв.м. жилищната сграда е 32 790 лв., а на дворното място- 34 090 лв. При това положение припадащите се на първата сграда идеални части от мястото ще бъдат 40.80 % съответно на стойност 13 908.72 лв., а на втората- 59.20% на стойност 20 181.28 лв. Или Н. Т. ще получи имот на стойност 36 508.72 лв., която е със 17 504.20 лв. по – малка от правата й в съсобствеността, равняващи се на 54 012.92 лв., а Г. Т. получава имот на стойност 52 971.28 лв. при права 35 467, която надхвърля дела му в съсобствеността с 17 504.27 лв. С оглед на Г. Т. ще следва да заплати на надежда Т. парично уравнение за дела й в размер на 17 504 лв.
С оглед този изход на делото съделителите следва да бъдат осъдени за заплатят по сметка на ВКС държавна такса както следва: Н. Й. Т. – в размер на 1 460.34 лв., а Г. К. Т.- в размер на 2 118.85 лв.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Н. Й. Т. касационната жалба против решение № 223 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 879/06 г. на Софийския окръжен съд в частта му по претенцията по чл. 286 ГПК/ отм./
Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС.
ОТМЕНЯ решение № 223 от 22.06.2007 г. по гр.д. № 879/06 г. на Софийския окръжен съд в частта му по извършване на съдебната делба, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 292 ГПК/ отм./ допуснатите до делба недвижими имоти между съделителите както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Н. Й. Т. едноетажна жилищна сграда, с площ 90 кв.м., построена в парцел ХІІ – 2051 в кв. 151 по плана на [населено място], ведно с 40.80 % ид. части от дворното място, в което е построена, съставляващо обща част по чл. 38, ал.1 ЗС, на обща стойност на дела 36 508.72 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г. К. Т. масивната сграда на етаж и половина, построена върху 50 кв.м. в парцел ХІІ – 2051 в кв. 151 по плана на [населено място], ведно с 59.20% от дворното място, в което е построена, съставляващо обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС, на обща стойност на дела 52 971.28 лв.
ОСЪЖДА Г. К. Т. да заплати на Н. Й. Т. за уравнение на дела й сумата 17 504.27 лв.
Осъжда Н. Й. Т. за заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 460. 34 лв.
Осъжда Г. К. Т. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 118.85 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: