3
Определение на ВКС-ТК, І т.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
С., 23.07.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на трети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 765 по описа за 2012 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Х. М. Д. срещу тази част от Решение № 1204 от 09.07.2012 год. по гр.д.№ 1160/2012 год. на Софийски апелативен съд с която е приета за неоснователна въззивната и жалба срещу Решение от 05.01.2012 год. по гр.д.№ 11729/2010 год. на Софийски градски съд. С тази част първоинстанционният съд е отхвърлил за сумата над 9000 лв. и до размера на 30000 лв., предявеният от Х. Д. срещу [фирма] иск с правно основание чл.226 ал.1 ГПК – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 23.12.2006 год.
В частта с която искът е уважен до размера на 9000 лв., като необжалвано от застрахователя, въззивното решение е влязло в сила.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
[фирма] е представил по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор в който се твърди, че липсва основание за допускане на касационен контрол. Поискано е присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Становището на настоящия съдебен състав, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице, произтича от следното:
Ищцата е пострадала в резултат на ПТП на 23.12.2006 год. – бил е увреден левият и глезен. Увреждащият автомобил „Ш.” мод.Ф.” с ДК [рег.номер на МПС] със собственик и водач Господин Н. Г. е бил застрахован по риска „Г. отговорност” при [фирма]. Няма спор, а и в исковата молба се сочи, че застрахователното дружество е заплатило извънсъдебно на Х. Д. сумата 11000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 345.40 лв. имуществени вреди. Считайки, че за търпените болки и страдания и се следва обезщетение в по-голям размер, Д. е предявили иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000 лв.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливия размер на обезщетението би следвало да бъде на 25000 лв. Намалил го е с 1/5, поради съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Приспаднал е заплатените извънсъдебно 11000 лв. и е присъдил сумата 9000 лв. Сезиран с въззивната жалба на страните по делото, съответно в уважената и отхвърлената част на исковете, съставът на САС е потвърдил първоинстанционния акт
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, касаторът сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на въпросите: Следва ли съдът при постановяване на решението си по преки искове с правно основание чл.226 КЗ, освен принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД да съобразява и размера на присъдените застрахователни обезщетения и с лимитите на застрахователните покрития, съобразно чл.226 КЗ, предвид динамиката на последната норма, съобразно § 27 ПЗР на КЗ?; 2./ Включват ли се в критериите за справедливост, прилагани от съдилищата промените на законодателството и на обществено икономическите и социални условия в страната и не следва ли размерите на присъжданите обезщетения за непозволено увреждане да отразяват тези промени?
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е налице по отношение на посочените въпроси.
По първият от тях – значението на нивата на застрахователните покрития (лимитите) при прилагането на критерия за справедливост е налице задължителна практика на ВКС – Решение № 95 от 24.10.2012 год. по т.д.№ 916/2011 год. на ВКС-ТК, І т.о. и въззивното решение не съдържа противоречие с нея по посочения правен въпрос. Ще следва да се отбележи и това, че лимитът на застрахователно покритие не се определя на базата само на едно застрахователно събитие, а покрива отговорността на водача за целия период на застраховката и неопределен брой застрахователни събития.
Вторият въпрос е поставен прекалено общо и не става ясно кои промени в законодателството имат отношение към критерия за справедливост. За значението на икономическите условия при прилагането на критерия за справедливост е налице задължителна съдебна практика – Решение № 83/2009 год. по т.д.№ 795/2008 год. и Решение № 1 от 26.03.2012 год. по т.д.№ 299/2011 год. постановено по реда на чл.290 ГПК и становището на въззивния съд не е в противоречие с нея.
С оглед изхода на спора, на [фирма] ще следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1204 от 09.07.2012 год. по гр.д.№ 1160/2012 год. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.