О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 656
София, 10.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 458 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Б. М. и Д. Б. Д. против решение № 428/17.11.2008г. по гр.д. № 330/2008г.на СГС, с което е отменено решението по гр.д. № 12381/1995г. на Софийски РС и вместо това е отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС, предявен от касаторите против В. Д. Г. , Ю. К. Г. , М. К. Х., М. К. Г. , Ж. А. А. и А. С. Г. относно следния недвижим имот: апартамент в гр. С., находящ се на бул. “. № 79 /бивш “Т” № 14/ ет.2 със застроена площ 372,89 кв.м., състоящ се от осем стаи, кухня и сервизни помещения, ведно с мазе, със застроена площ 7,51 кв.м.и таван от 16 кв.м. и стая на първия етаж с площ 13,25 кв.м. и гараж с площ 22,10 кв.м. и 18,58% ид.ч. от общите части на сградата.и правото на строеж върху дворното место.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел за установено следното: Ищците А. Б. М. и Д. Б. Д. са единствени наследници на Д. П. М. , починал на 18.08.1948г. Той е купил с н.а. № 49/16.03.1939г. празно дворно место на бул. “. № 14, в което е построил пететажна жилищна сграда, на втория етаж на която е разположен процесния апартамент. С присъда № 83/26.06.1947г. по к.д. № 61/1947г. на основание Закон за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти /ЗКИ/ са конфискувани от наследодателя на ищците първия и втория етаж от пететажната жилищна сграда. Процесния апартамент на втория етаж е аткуван за държавен с АДС № 416/10.01.1956г. С договор от 26.10.1981г. и въз основа на заповед от 17.10.1981г., подписани от Н. О. като зам.председател на ИК на Л. РНС при СГНС, процесния апартамент е продаден на К. Г. Г. по време на брака му с В. Г. Безспорно е, че те са упражнявали владение върху апартамента до предявяване на настоящия иск за собственост -.06.1994г. Костадин Г. почива на 07.02.19994г. и неговите наследници са конституирани като ответници в процеса. С решение № 595/20.02.1996г. по гр.д. № 484/1995г. на ВС е отменена по реда на надзора влязлата в сила присъда за конфискация
П. тази фактическа обстановка, въззивния съд е приел, че договора от 1981г. е висящо недействителен, защото заповедта за определяне на Г. за купувач, която е част от сложния фактически състав за придобиване право на собственост по НДИ е нищожна, като издадена от лице без изрична компетентност за това, а и защото договорът е подписан от лице, което не е изрично натоварено за това. Този договор обаче е станал основание за упражняване на недобросъвестно владение от купувачите Г. от 26.10.1981г. и до 26.10.1991г. е придобил правото на собственост по давност. Съдът е приел, че не е имало пречка за упражняване на давностно владение, тъй като с отмяна на присъдата, апартамента не се счита държавен, а на основание чл. 151 от ЗИН, конфискуваното имущество се връща, ако това е възможно. Предвид придобиването по давност на процесния имот от ответниците, съдът е приел, че той не може да бъде ревандикиран на ищците.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са: приложима ли е придобивна давност за имоти, собственост на държавата, след отмяна на присъдите за конфискацията по ЗКИ могло ли е тези имоти да се придобиват по давност от частни лица предвид действието на нормата на чл. 86 от ЗС в първоначалната й редакция и давност текла ли е срещу осъдените лица, чийто имущество е конфискувано за периода от конфискацията до отмяна на присъдата, щом те са били лишени от възможността да защитят правата си за този период..
Касаторите обосновават допускането до касация с това, че тези материално правен въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Р № 636/04.12.2003г. по гр.д. № 144/2003г. на І гр.о., Р № 2023/05 от 13.10.2005г. по гр.д. № 1306/2004г. на ІV гр.о., Р № 329/03.07.2007г. по гр.д. № 61/2006г. на ІІІ гр.о., Р№ 1417/04.11.2002г., постановено по гр.д. № 1886/2001г. на ІV гр.о., всички на ВКС. В тези решения, с изключение на последното най-общо се приема, че когато има законова пречка за течение на давността, тя е спряла да тече дори да е упражнявано владение, то е ирелевантно за придобиването по давност, т.е. срока на спиране не се зачита при определяне на десет годишния период на владение. Наведеното основание за допускане е по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Ответниците по жалбата оспорват допускането до касационен контрол, като считат, че въпросите не са точно формулирани, а представената практика на ВКС касае други въпроси, различни от формулираните от касаторите.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба правни въпроси са релевантни за разрешаване на правния спор. Представените към изложението решения на ВКС, на които се позовават касаторите не разглеждат точно аналогични казуси, като този, предмет на спора, поради което съдът намира, че не е налице основанието по чл. 280,ал.1т.1 от ГПК. Съдът намира обаче, че разрешаването на тези въпроси, както и на въпроса от кога започва да тече придоивна давност за имотите, предмет на нищожни сделки в полза на “купувачите” – от отмяна на присъдата по ЗКИ, или от момента на сделката, приета за нищожна, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК, тъй като тази хипотеза не е разглеждана от практиката. Касае се за прилагане на института на придобивната давност по отношение на имот, който е бил предмет на конфискация по присъда по ЗКИ, която е отнета, но пречка за връщане на имота на основание чл. 151 от ЗИН е това, че е продаден на трети лица. Договора, с който е направено това обаче е приет за нищожен. Така основния правен въпрос, който следва да се разгледа е текла ли е придобивна давност по отношение на конфискуваните имоти в полза на преобредателите по нищожни сделки за периода от “покупката” до отмяната на присъдата по реда на прегледа по реда на надзора.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 428/17.11.2008г. по гр.д. № 330/2008г.на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от А. Б. М. и Д. Б. Д..
У. на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лв. в едноседмичен срок от получаване на съобщението и да представят квитанцията по делото.
След внасяне на държавната такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: