О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№657
гр. София, 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ВАНЯ АТАНАСОВА
Като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело №547/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Д. , представляван от настойника си Т. Я., чрез адв. П. В. от Бургаската адвокатска колегия против решение №ІІІ-134/16.11.2016 г. , постановено по в. гр.д. № 1466/2016 г. на Окръжен съд [населено място], с което е потвърдено решение №115/20.07.2016 г. по гр.д. № 970/2015 г. на районен съд [населено място], с което е отхвърлен предявеният от Д. Я. Д. чрез настойника му Т. Я. А. иск, с който на осн. чл. 31,ал.1 ЗЗД се иска да се унищожи сключения с ответника З. К. К. от [населено място] договор за замяна от 14.12.2011 г., обективиран в НА №102, том VІІ, рег. № 5598, Дело № 961/14.12.2011 г. , с който ищецът е прехвърлил на ответника правото на собственост върху самостоятелен обект , находящ се в масивна жилищна сграда в [населено място] , а именно ? ид. част от жилище , заемащо целия втори етаж в сградата от 113,80 кв.м. , ведно с ? ид. част от партерния етаж на сградата с реално ползване на две стаи и кухня, антре и склад към него , разположени в източната част с площ от 57,80 кв.м. , както и 1/2 ид. част от подпокривното пространство на сградата / таван/ и ? ид. част от общите части и от правото на строеж върху поземления имот, върху който е построена. Отхвърлен е и предявения иск с пр. осн. 124,ал.1 ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на ищеца, че ответниците М. К. М. и М. М. М. и двамата от [населено място] не са собственици на гореописания недвижим имот.
С касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Според касатора въззивният съд неправилно е приложил материалния закон като е приел, че съгл. чл. 32,ал.2 ЗЗД правото да се иска унищожение на договора се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от датата на сключване на договора. В резултат на това е отхвърлил иска по чл.31 ЗЗД като погасен по давност.В нарушение на процесуалния закон – чл. 266,ал.2, т.1 ГПК въззивният съд не е приел, представените пред него новооткрити доказателства -Молба – иск от Д. Я. Д. до Районен съд [населено място] , както и съдебно удостоверение изх. № 969/17.10.2016 г. на РС [населено място] , които са от значение за установяване на прекъсване на давността и въз основа на които съдът би стигнал до други правни изводи. Моли решението на въззивната инстанция да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което искът да бъде уважен или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
С касационната жалба се представя изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК.
Ответниците по касационната жалба – З. К. К., М. М. М. и М. К. М., чрез адв. Г. М. от Б. в писмен отговор по делото изразяват становище, че не са изпълнени законовите изисквания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о., приема следното:
Касационната жалба е подадена е в срок , от страна, която има право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт , който подлежи на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, за да бъде разгледана по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания , с което законът свързва достъпът до касационно обжалване,а именно : да е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който следва да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото ; по отношение на този въпрос да е изпълнен някой от допълнителните критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК /виж ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 1/2009 г./.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с пр. осн. чл. 31 ЗЗД е погасен по давност. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 32 ЗЗД, според която правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност.Давността започва да тече от деня , в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато , грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало , а в останалите случаи – от деня на сключване на договора. Предвид обстоятелството , че атакуваната сделка е сключена на 14.12.2011 г., а исковата молба е депозирана в съда на 16.12.2015 г. , съдът е приел, че погасителната давност е изтекла и на това основание иска е отхвърлен. Посочено е , че във въззивната жалба са въведени оплаквания , че давността е прекъсната за времето, през което е било висящо гр.д. № 969/2012 г. на Айтоския районен съд, съгл. чл. 115,б.”ж” ЗЗД , както и че давност не е текла докато лицето, макар и да е страдало от психична болест , която му е пречела да разбира свойството и значението на постъпките си , не е било поставено под запрещение / с позоваване на чл. 115,б.”е” ЗЗД/. Съдът е приел , че тези доводи са преклудирани, доколкото са въведени за пръв път в писмената защита на ищеца пред първата инстанция в нарушение на чл. 143, 146 и 147 ГПК и е недопустимо да бъдат обсъждани във въззивното производство.Независимо от това е посочено, че гр.д. № 969/2012 г.. на Айтоския районен съд , е заведено от сестрата на ищеца И. Я. срещу Д. Д., М. М. и З. К. за защита на личните и права на собственост в процесната жилищна сграда, поради което предявеният иск по който това дело е образувано, не води до прекъсване или спиране на давността по отношение на ищеца Д. Я.. Като последица от отхвърлянето на първия иск е отхвърлен и вторият обективно и субективно съединен отрицателен иск за собственост.
В представеното изложение касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси: 1. От кой момент и за кого започва да тече срока по чл. 32,ал.2 във вр. чл. 31,ал.1 ЗЗД , когато е установено , че психичното състояние на лицето , което не е могло да разбира и да ръководи действията си , се дължи на заболяване , попадащо сред изброените в чл. 146,ал.1 от Закона за здравето , лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката , но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката.
2.Следва ли съдът да прилага по аналогия разпоредбата на чл. 115 ЗЗД към лицата , които не могат да разбират свойството и значението на своите постъпки и не могат да ги ръководят .
По отношение на тези въпроси касаторът счита, че е налице допълнителното основание по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК тоест същите са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Поставен е и следния процесуалноправен въпрос : Следва ли въззивният съд да допусне събирането на доказателства за факти относно спирането или прекъсването на погасителната давност за предявяване на иска по чл. 31 ЗЗД, които са станали известни на въззивния жалбоподател сред приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на възизвното производство, в случаите, когато се касае за страна, лице страдащо от душевна болест и поставено под запрещение / тоест неспособно да се грижи за своите работи , вкл. и да положи необходимата грижа да добро водене на делото и по тази причина обективно до този момент да не е могло да узнае , посочи или представи тези факти и доказателства по делото, вкл. и поради невъзможността за нормален контакт и обмяна на информация между това лице и процесуалния му представител по делото.
К. счита, че по този въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с неговото разрешаване в Р №358/17.01.2014 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на ВКС, ІV г.о. е Р №70/21.04.2015 г. по гр.д. № 5 100/2014 г. на ВКС, 3-то г.о. и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което имат задължителен характер.
По отношение на първите два въпроса допълнителното основание по чл 280,ал.1,т.3 ГПК не е налице. По първия въпрос има задължителна практика, която изрично е цитирана в решението и същото е постановено в съответствие с нея . По втория въпрос посоченото допълнително основание не е обосновано по какъвто и да било начин.Не е посочена неправилна практика, която следва да бъде преодоляна поради промени в законодателството или обществените условия. Същевременно разпоредбата на чл.115 ЗЗД,която регламентира в кои случаи давност не тече, е ясна и изчерпателна. Освен това същата има императивен характер и не може да се тълкува по аналогия и разширително.
Касационното обжалване следва да се допусне обаче по третия въпрос. В обжалваното решение същият е разрешен в противоречие с неговото разрешаване в аналогични случай предмет на разглеждане в посочените решения – Р №358/17.01.2014 г. по гр.д. №[ЕИК] г. на ВКС, ІV г.о. е Р №70/21.04.2015 г. по гр.д. № 5 100/2014 г. на ВКС, 3-то г.о. и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което е изпълнено допълнителното основание по чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. Този въпрос има отношение към приемането на представената пред въззивната инстанция молба иск на касатора с вх. № 1698/15.04.2013 г. и изясняване на обстоятелствата относно това дали по нея има образувано дело и как същото е приключило, което от своя страна има отношение към обстоятелството дали давността по иска с пр. осн. чл. 31 ЗЗД е била прекъсвана.
.
По изложените съображения , Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №ІІІ-134/16.11.2016 г. , постановено по в. гр.д. № 1466/2016 г. на Окръжен съд [населено място].
Делото да се докладва на Председателя на 3-то г.о. на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: