Р Е Ш Е Н И Е
№ 657
София, 24.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1815 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК /отм./.
Образувано е по касационна жалба на И. Р. Т. от гр. С. срещу решението от 01.11.07г. по гр.д. №4175/2006г. на Софийски градски съд. Поддържа се оплакване за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, в резултат на което се стигнало до неправилно определяне на квотите на съсобственост, при които е допусната делба на процесния апартамент.
Ответникът в производството Б. Г. П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваното решение състав на Софийски градски съд е оставил в сила решението от 18.08.2006г. по гр.д. №25493/97г. на СРС, 60 с-в, с което е била допусната делба на апартамент №9, ет.4, находящ се в жилищна сграда в гр. С., ул.”И” №34, при квоти 8465/62930 ид.части за И. Р. Т. и 54 465/62930 ид.части за Б. Г. П..
В. съд е приел, че страните по делото са бивши съпрузи. Процесният апартамент е бил закупен по време на брака им. С влязло в сила съдебно решение било прието за установено между тях, че Б. Г. П. е собственик на 46 000/62930 ид.части от апартамента на основание чл.21, ал.2 от СК. Направен е извод, че останалите 16930/62930 ид.части са съпружеска имуществена общност и след прекратяването и всеки от бившите съпрузи има половината от нея – т.е. по 8465/62930 ид.части. Затова и делбата на апартамента е допусната при квотите, посочени в диспозитива на решението.
В касационната жалба се поддържа, че съдът неправилно е определил квотите на съсобственост. Не било взето предвид обстоятелството, че сумата от 16 930лв. по разписка от 13.03.93г. била дадена от бащата на жалбоподателката за закупуване на жилището и затова представлява нейни лични средства по смисъла на чл.21, ал.2 от СК. Разписката била приложена по предходното дело между страните по чл.21 от СК, а това дело от своя страна било прието и приложено в делбеното производство.
Жалбата е неоснователна.
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от И. Т. срещу Б. П. иск за делба на апартамент и движими вещи – бивша съпружеска имуществена общност. Ищцата е поискала делбата да се извърши при равни квоти. Поради заведен от ответника иск по чл.21, ал.1 от СК – за пълна трансформация на негови лични средства при закупуване на процесния апартамент, делбеното производство е спряно до приключване на преюдициалния спор. С влязло в сила решение е било признато за установено между страните, че Б. П. е собственик на 46 000/62930 ид.части от апартамента на основание чл.21, ал.2 от СК, като за разликата до пълния предявен размер – за признаване на пълна трансформация на лични средства искът е бил отхвърлен.
След възобновяване на делбеното производство, И. Т. не е въвела процесуално искане съдът да установи частична трансформация на нейно лично имущество в придобиването на апартамента. Първоначалното и искане за делба на апартамента при равни квоти не е изменено, не е предявен инцидентен установителен иск в делбеното производство, нито пък е бил предявен от нея насрещен иск в производството по чл.21, ал.1 от СК, инициирано от бившия и съпруг. Ето защо в производството за делба съдът не се е занимавал с този въпрос – не е изяснявал становището на другата страна, не е събирал доказателства за такава трансформация, нито пък е могъл да се произнесе по нея с решението си, определяйки други квоти на съсобственост, различни от предвидените в чл.19 от СК. Съдът правилно е обсъдил влязлото в сила решение по чл.21, ал.2 от СК и е приел наличието на частична трансформация на лични средства на Б. П. в придобиване на жилището – 46 000 лв., съответстващи на 46000/62930 ид.части от жилището. По този въпрос между страните има формирана сила на пресъдено нещо. За другите 16 930/62930 ид.части презумпцията на чл.19, ал.3 от СК не е оборена и правилно въззивният съд е приел, че това имущество е съпружеска имуществена общност. Освен това – само разписката от 13.03.93г. не е достатъчна, за да се приеме наличието на частична трансформация на лични средства на И. Т. в придобиване на жилището. В делбеното производство не е установено с какви намерения са дадени тези пари от бащата на ищцата – като заем или като дарение, евентуално – дали това дарение е било за семейството или само за дъщеря му. Свидетелските показания, събирани в друг процес, не могат да бъдат взети предвид в производството по настоящото дело, нито пък могат да бъдат взети пред вид мотивите на съда, изложени в решението по чл.21, ал.2 от СК, тъй като те не формират сила на пресъдено нещо.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.2 от ГПК /отм./, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 01.11.07г. по гр.д. №4175/2006г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която са определени квотите на съсобственост в допуснатия до делба недвижим имот, находящ се в гр. С., ул.”И” №34, ет.4, ап.9.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: