2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 27.07.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
МАРГАРИТА СОКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 383/ 2012 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № 58/ 8.03.2010 г. по гр.д.№ 5131/2009 г. на Пернишки районен съд, потвърдено с решение № 26 от 20.01. 2012 г. по гр.д.№ 1016/ 2011 г. на Пернишки окръжен съд е признато за установено по отношение на ответника И. С. К., че ищецът [фирма] е собственик на поземлен имот в [населено място], с идентификатор 55871.506.3 по кадастралната карта на града, ведно с наличната в имота сграда- търговски обект- кафе- аперитив с площ 72 кв.м., като ответникът е осъден да предаде на ищеца владението на тези имоти.
Ответникът И. С. К. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно допускането на жалбата до разглеждане се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като счита, че решението на въззивния съд е в противоречие с практиката на ВКС по правните въпроси относно задължението на съда да направи доклад по делото по реда на чл.146 ГПК, в който да отдели спорното от безспорното, да укаже на ищеца да посочи фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за собственост и да даде указания на страните кои факти подлежат на установяване и от кого. В тази връзка касаторът цитира и представя р.№ 886/ 13.12. 2010 г. по гр.д.№ 1553/ 2009г. на І г.о., р.№ 217/9.06.2011г. по гр.д.№ 761/ 2010г. на ІV г.о., р.№ 235/4.07.2011 г. по гр.д.№ 513/ 2010 на ІV г.о. на ВКС и др., постановени по реда на чл.290 ГПК и представляващи задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ищецът [фирма] оспорва жалбата, като счита че не е налице и основание за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение съобрази следното:
Фактите по делото са безспорно установени и сочат, че още през 1992 г., когато теренът е бил общински, върху него е било разрешено на наемателката В. Д. да построи кафе- аперитив на площ 72 кв.м. при условията на чл.120 ППЗТСУ. През 1998г. ищецът „Заводски строежи” е получил имота от общината по силата на договор за замяна. През 2001 г. ищецът учредил в полза на ЕТ „В. П. /Д./” правото да построи върху имота търговска сграда- кафене на площ 353 кв.м., като по делото не е спорно, че така отстъпеното право на строеж не е реализирано, но с договор от 2004г. В. П. продала наличното кафе- аперитив от 72 кв.м. на ответника И. С. К.. Прието е за установено въз основа на гласните доказателства по делото, че понастоящем ответникът владее целия имот, включително дворното място и сградата на кафе- аперитива. С оглед на тези данни въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на терена и на сградата по силата на договор за замяна с общината, като последната е станала собственик на сградата по приращение съгласно чл.92 ЗС и съответно при замяната ищецът е получил и този обект, въпреки че не е описан в договора.
С оглед на горните данни следва да се приеме, че решението е постановено в нарушение на задължителната съдебна практика по приложението на чл.145 и 146 ГПК, според която съдът следва да постави въпроси на страните за изясняване на фактите от значение за спора, както и да изготви доклад по делото със съдържанието, указано в чл.146 ГПК, като в случая извършената от съда подготовка на делото не е довела до изясняване на всички относими по спора факти и обстоятелства. Така например от данните по делото е видно, че описаното кафе- аперитив от 72 кв.м., въпреки че е съществувало от 1992 г., не е включено в договора за замяна с общината, поради което съдът е следвало да изясни чрез разпит на ищеца и тълкуване на договора и волята на страните дали тази сграда е била предмет на замяната и как е процедирано по отношение на нея.
В този смисъл е уместно позоваването на решение № 886 от 13.12. 2010 г. по гр.д.№ 1553/2009г. на ВКС, І г.о., което е постановено по реда на чл.290 ГПК и съгласно ТР № 1/ 2009г. на ОСГТК на ВКС представлява задължителна практика за съдилищата. Относно задължението на съда да постанови решението след пълно изясняване на делото от фактическа страна са меродавни и указанията, дадени в ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС, което не е изгубило действието си в това отношение и при новия ГПК от 2007г.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице основанието по чл.280, ар.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 26 от 20.01. 2012 г., постановено по гр.д.№ 1016/ 2011 г. по описа на Пернишки окръжен съд .
Указва на касатора И. С. К. да внесе в 7 дн. срок от съобщението по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 180 лв., както и да представи в същия срок вносния документ в съда, като при неизпълнение жалбата подлежи на връщане.
Делото да се докладва за насрочване след внасяне на държавната такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: