3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
С., 28.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 37 по описа за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния си представител ст.юриск. Я. Л., против въззивно решение № 420 от 18.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1131 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГО, с което като е потвърдено решение № 458/26.07.2012 г. по гр.д. № 775/2012 г. на Горнооряховския районен съд, са уважени предявените от Н. Д. Н. от [населено място] срещу касатора искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с обжалваното решение са решени правни въпроси от материално и процесуално естество, които са от значение за изхода на спора, конкретизирани от настоящата инстанция, съгласно разрешението, дадено в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а именно – следва ли изготвеният протокол за подбор да бъде оспорен от работника – ищец, за да е налице необходимост от доказване законосъобразността на подбора от работодателя, или е достатъчно работникът само да твърди, че подбор не е извършван, както и за съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците по приетите от него критерии. Твърди, че тези правни въпроси са решени в противоречие със задължителната съдебна практика, която представя, а именно: решение № 218 от 18.07.2012 г. по гр.д. № 195/2011 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. на ВКС, ІV г.о., ТР № 3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС, решение № 310 от 16.04.2010 г. по гр.д. № 333/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 416 от 12.07.2010 г. по гр.д. № 531/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 187 от 15.03.2010 г. по гр.д. № 3912/2008 г. на ВКС, ІV г.о. – основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Н. Д. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. Н. от АК-Шумен в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и е подадена в срока по чл. 283 ГПК, поради което същата е редовна и допустима.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че исковете за защита срещу незаконно уволнение са основателни, тъй като ищецът е уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, което е реално, но извършеният подбор по чл. 329 КТ е бил незаконосъобразен. Съдът е приел, че независимо от това, че ищецът не е въвел оплакване за незаконност на уволнението касаещо извършения подбор, фактът, че в исковата молба той е заявил, че подбор по чл. 329 КТ не е извършван, сам по себе си е достатъчен да вмени в тежест на работодателя при условията на пълно и главно доказване да установи законосъобразност на уволнението, в частност законосъобразност на извършения подбор, за които обстоятелства съдът упражнява съдебен контрол.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по поставените от жалбоподателя правни въпроси, посочени по-горе, които са от значение за изхода на делото и които са решени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – основание за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На касатора следва да се укаже да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 105 лв., съгласно чл. 18, ал. 2 от Тарифа ГПК, като в противен случай производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 420 от 18.10.2012 г., постановено по в.гр.д. № 1131 по описа за 2012 г. на Великотърновския окръжен съд, ГО.
УКАЗВА на касатора [фирма] [населено място], район С., [улица], в едноседмичен срок от съобщението, да внесе по сметката на Върховния касационен съд държавна такса за касационното обжалване в размер на 105 лв., и представи документ затова в канцеларията на съда, като бъде уведомен, че при неизпълнение на това указание, касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанието, делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: