О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 10.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 538 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Г. Й. и В. П. Й. против решение № 70/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 2585/2008г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 91/16.05.2008г. по гр.д. № 395/2008г. на Пловдивски РС. С последното е отхвърлен иска за делба, предявен от касаторите против Ф. В. У. досежно дворно место, съставляващо УПИ * от кв.6 с площ 806 кв.м., находящо се в с. К., обл. Пловдивска, а по кадастралната карта, съставляващо ПИ-38950.5021068 и е уважен иска по чл. 97, ал.1 от ГПК, предявен от Ф. В. У. , като е признато за установено по отношение на касаторите Д. Г. Й. и В. П. Й., че тя е собственик на основание осъществено изкупуване по чл. 33, ал.2 от ЗС на ? ид.ч. от същото дворно место.
За да постанови това решение, въззивният съд е констатирал следното: С н.а. № 88/03.11.1979г. Рангел К. У. е бил признат за собственик по давност на дворно место от 1750 кв.м. по време на брака му с Ф. У. , който е прекратен с влязло в сила решение за развод на 25.03.2003г. Процесния УПИ * е единият от двата УПИ, на които се е разделило посоченото дворно место. С н.а. №64/14.07.2004г. Рангел Ш. дарява на С. Д. ? ид.ч. от двата парцела. Двамата продават на касаторите Д. Г. Й. и В. П. Й. процесния парцел, от който имат ? ид.ч. С влязло в сила решение по гр.д. № 1259/2006г. е признато за установено по отношение на страните по тази сделка, че Ф. У. притежава ? ид.ч. от двата парцела. Със съдебно решение по гр.д. № 1779/2005г., поправено с решение от 17.05-2006г. е допуснато изкупуване на основание чл. 33, ал.2 от ЗС на ? ид.ч. от процесния парцел. В решението не е посочено на продавача, или на купувача следва да се плати продажната цена. От представена по делото разписка е видно, че е платена продажна цена на продавачката. Съдът е приел, че това плащане, дори да не е на когото трябва е произвело действие и решението по чл. 33, ал.2 от ЗС не е обезсилено по право на основание чл. 33, ал.3 от ЗС.
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради неправилни изводи относно това дали решението по чл. 33, ал.2 от ЗС е обезсилено по право, или плащането е произвело действие.
Ответницата по касация счита че касационната жалба е недопустима поради това, че обжалваемия интерес е под 1000 лв. и че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 от ГПК, защото възззивното решение не е постановено в противоречие с цитиранта и представена от касаторите съдебна практика на ВКС.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв. Понятието обжалваем интерес не е изрично дефинирано в новия ГПК. То не се покрива с данъчна оценка, защото няма изрична препратка към нея, а тя има основно фискално предназначение както по данъчните закони, така и с оглед заплащане на държавна такса по новия ГПК. Интересът на обжалващия обаче, когато се касае за недвижим имот е размера на неговата действителна стойност. Тя не може точно да се определи. Пазарната цена е най-близо до нея, но тя е променлива величина. Затова съдът приема, че размерът на обжалваемия интерес е над законово определения по чл. 280, ла.2 от ГПК.
Формулираните в изложението към касационната жалба основни материално правни въпроси са: 1.при уважаване на иск по чл. 33, ал.2 от ЗС, съдът следва ли да посочи на кого да плати изкупвача продажната цена, 2. ако не стори това, следва ли да се иска допълване на решението и от кого, 3.счита ли се редовно плащането, ако е извършено на продавача, въпреки, че той е получил и продажната цена от първия купувач и в този случай обезсилва ли се решението по право.
Обосновава допускането до касация с това, че тези материално правни въпроси са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС – Р№ 1771/02.02.1994г. по гр.д. № 2018/1992г. ІV гр.о., Р № 2762/06.12.1965г. по гр.д. № 1736/65,І гр.о. Р № 412 от 24.04.1985г. по гр.д. № 1026/1984г. на І гр.о.., което е основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба мателиано правни въпроси са разрешени в противоречие с цитираните и представени решения на ВКС, което обуславя наличие на наведеното от касаторите основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С решението на което се позовава ответницата -/15.05.2000г. по гр.д. № 1159/1999г. на І гр.о. не е прието противното и то не сочи на наличие на противоречива практика, но дори да има такава, то това би било друго основание по чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК, което също е основание за допускане до касационно обжалване
По изложените съображения, обжалваното решение следва да се допусне до касационта проверка на основание чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК, като предвид този резултат, съдът не се произнася с диспозитив по молбата са спиране на основание чл. 229, ал.1 т.6 от ГПК. Отделно от това към настоящия момент няма основание за спиране, тъй като по Конституционния съд вече се произнесе по искането за противоконституционност на нормата на чл. 280 от ГПК с Решение № 4 от 16.06.2009 г. на КС по к. д. № 4/2009 г., /обн. „Държавен вестник“, бр. 47/2009 г./.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 70/14.01.2009г., постановено по гр.д. № 2585/2008г. на Пловдивски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Д. Г. Й. и В. П. Й.
У. на касаторите да внесат държавна такса по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението в размер на 50 лв. /по 25 лв. за всеки от двата иска/ и да представят квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: