О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
[населено място],14.07.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2498/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма] и [фирма] , със седалище и адрес на управление в Република Турция, [населено място], срещу решение №1057/ 22.05.2015г., постановено по т.дело № 4883/2013г. на Софийския апелативен съд, с което са уважени исковете на [фирма] по чл.79 във връзка с чл. 266 ЗЗД за сумата от 165 654 лв. / срещу всеки един от касаторите/ за извършени през м.ІV-м.ХІІ 2007г. дейности по трасето на автомагистрала „Л.” в участъка километричен знак №-9/500 по отрязване след маркиране на 79 898 дървета с последващо почистване на полосата от коренища. С решение № 1930/2.10.2015г. постановено по делото САС е допълнил решение №1057, като на ищеца са присъдени лихви върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 24.0.2008г. до пълното плащане на сумата.
В касационните си жалби касаторите поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] представя писмен отговор на касационна жалба / без да я конкретизира/, в която излага съображения да не се допуска въззивното решение на САС в обжалваната му част до касационно обжалване. Претендира присъждане на направените за касационното производство разноски..
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационните жалби са подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу валидно и допустимо въззивно решение, което подлежи на касационен контрол.
Касационните жалби на двете търговски дружества – касатори са идентични по съдържание, идентични са и основанията по чл.280, ал.1 ГПК, като поставени правни въпроси и допълнителни критерии в Изложенията по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на двете касационни жалби, поради което ще бъдат разгледани общо.
За да постанови обжалвания резултат, Софийският апелативен съд е приел за безспорен факта, че във връзка с изпълнението на договор №2001/BG/P/PT/004.01 за строителството на автомагистрала „Л.” – Околовръстно шосе на София до пътен възел Д., сключен между Консорциум „М. Д.” Д., с учредители дружествата – касатори, и МРРБ / Изпълнителна агенция/, на обекта е извършена дейност по разчистване, чрез отсичане на дървета, събиране и извозването им от терена. Извършването на тази дейност е уговорена в т. 2011 от договора и т. 4.1 от технологичната карта към него, част от разчистването на обекта. Плащането за „почистване и изземване” се извършва по единична цена на хектар, съобразно количествените сметки. По делото няма спор, че писмен договор между ищеца и консорциума не е сключен. Затова САС е приел, че при липса на предвидена от закона форма за сключване на договор за изработка и услуга, съдът е длъжен да постанови решение, след съвкупен анализ на всички събрани в хода на делото доказателства.
След обсъждане на доказателства – съставени протоколи и писмени документи, съдът е приел за установено, че общият брой на отсечените дървета е 79 989 бр. или 21 196 куб. м. изчислено в пространствени куб. метри. За доказателство за приемане на работата съдът е приел изплатената сумата в размер на 1 293 277.81 евро от МРРБ на „М. Д.” Д., съгласно клаузите на посочения по горе договор. Съдът също така е приел за неоспорен факт, че всички протоколи за сечта, въз основа на които са съставени последващите актове за хода на строителството акт обр. № 7 и акт обр. № 12, са подписани от управителя на дружество – ищец И. И.. Съдът се е позовал на показанията на св.С. и св. Т. за свършената работа, непосредствено участвали в процеса на маркиране на дърветата и изготвянето на протоколите, преценени като безпристрастни, дадени от тях в качеството им на длъжностни лица, пряко ангажирани в процесните дейности и като обективни, тъй като съответстват на писмените доказателства по делото. Естеството на съставяните документи не изисква от свидетелите да им е известно в детайли в какъв формат са били договорните отношения между „М. Д.” и дружеството изпълнител [фирма]. От значение за тях е било, че насрещната страна е строителя. Обстоятелството, че И. е представен като представител на възложителя от техническия ръководител Б., извършваната непосредствено пред свидетелите работа на обекта с ангажирани от И. лица, и най-вече, актуването на работата именно въз основа на подписаните от И. протоколи, съдът е приел за факти, които недвусмислено са легитимирали И. пред третите лица, като упълномощен представител на холдинга. Въззивният съд е счел, че без правно значение е доколко и в какъв обем е била представителната власт на Б., след като липсва противопоставяне /чл. 301 ТЗ/ на „М. Д.” Д. на извършените под негов контрол дейности на разчистване на терена, въз основа на които консорциумът е получил всички дължими по договора плащания от МРРБ за този етап на работа. Аргумент за потвърждаване на действията му е и заплащането на ищеца на сумата в размер на 58 835,99 лв., за извършено маркиране, рязане и изчистване на терена. Счетено е, че липсват възражения и доказателства от ответниците, че плащането е въз основа на различни от сочените от ищеца предпоставки. Затова САС приема, че възнаграждението по платените фактури е за одобрена от ответниците работа при същите, поддържани от [фирма] условия – при възлагане от Б. К. / началник на обекта/ и въз основа на съставените с представителите на строителния надзор лица С. и Т. протоколи. САС е приел за несвоевременно / след първото по делото заседание/ въведеното от защитата на ответника твърдение, че претендираната от ищеца работа е извършена от третото лице [фирма], при условие, че това обстоятелство им е било известно и е следвало най-късно в първото по делото заседание да бъде заявено, като правоизключващо възражение. Независимо от това, съдът е обсъдил това възражение. След преценка на доказателствата по делото, САС е приел за недоказано твърдението на ответниците, че дейността по маркирате, отсичане и извозване на дървения материал е извършена от ЕТ. Общата стойност на извършените дейности по заключението на тройната съдебно – лесотехническа експертиза, според съда, възлиза на 390 145, 16 лв. с ДДС, от които тези по изсичане, извозване и маркиране на 79 898 бр. дървета е за сумата от 339 272 лв. с ДДС, а за маркирането – 50 870 лв. От пазарна стойност на дейностите, съдът е приспаднал заплатената от ответниците – касатори сума от 58 836 лв. по фактура № 16/ 16.10.2007г., фактура № 17/19.10.2007 г. и фактура № 18/ 22.10.2007 г. От общия размер от 390 145, 16 лв. е приспадната сумата, която е платена на ищеца, с което искът е уважен за сумата от 331 308 лв. или по 165 654 лв. от всеки един ответниците. За остатъка от сумата в размер на 64 268,58 лв., представляваща разликата до сумата от 395 576, 58 лв., до която е предявен иска след направеното изменение относно размера, решението е потвърдено, но в тази част решението не е обжалвано от страните по делото.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В представените изложения по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите в т.1 поставят въпроса: Може ли да се установяват договори за изработка на стойност по-голяма от 5000 лв. само въз основа на свидетелски показания, въпрос решен в противоречие с разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и решение №27 от 10.09.2012г. постановено по т.дело № 154/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.
Така поставен въпросът не обосновава общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото съдът се е позовал на свидетелските показания за установяване на изпълнението на договора за изработка, в който случай забраната на чл.164, ал.1, т.3 ГПК не се прилага. Забраната в чл.164, ал.1, т.3 ГПК се отнася до установяването на елементите на договори на стойност по-висока от 5000лв. със свидетелски показания относно правата и задълженията на страните, начина и срока на плащане и други съществени елементи от фактическия състав на конкретния договор. Освен това въпросът не е поставен коректно, тъй като изводите на САС, за изпълнение на договор за изработка на посочените дейности, са изведени и от събрани по делото писмени доказателства – съставени протоколи, счетоводни документи, както и приети по делото заключения на експертизи с различни специалности, от недоказаното от ответниците възражение в хода на процеса, че дейностите са извършени от друг търговец – [фирма]. Касаторът не обоснова допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1ГПК с представеното решение по т.дело № 154/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, тъй като същото е постановено при различна фактическа обстановка. По това дело със свидетели ищецът е поискал да бъде установен устен договор за изработка на цена надхвърляща 5000лв., със определена степен на завършеност на строежа, което обстоятелство е било опровергано от представен по делото нот.акт, в който е посочено, че предметът на продажбата се продава в степен на завършеност, за която страната се е домогнала да докаже, че е сключен договора за изработка.
В т.2 на Изложението, при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, са поддържа, че САС е приел, че от името на ответниците са извършени действия без представителна власт и същите не са се противопоставили, но не е изследвано кога за всеки един от ответниците е настъпил момента. Работата е приета от С. „М. Д.” с полученото плащане от 1 293 277.81 евро за извършване на дейностите по отсичане, отстраняване на дърветата и прочистване на полосата, като разплащането с изпълнителя на дейността е ставало от сметката на сдружението, а не от сметка на съдружниците. Въпросът има отношение за спора по делото, но не е решен в противоречие с посочената от касаторите съдебна практика – решение № 89 от 12.06.2013г. по т.дело № 431/20012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 202 от 6.02.2012г. по т.дело № 87/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. За да се приложи презумцията на чл.301 ТЗ, достатъчно е да се докаже, че търговецът е манифестирал мълчаливо одобрение на извършените без представителна власт действия или намерения да се ползва от целения с тях правен резултат. Приложението на презумцията на чл.301 ТЗ предполага изследването на конкретни факти, от които може да се направи несъмнен извод, че търговецът е узнал, но въпреки това не е оспорил извършените от негово име без представителна власт действия. Представената от касатора съдебна практика е постановени при изследването на конкретните факти от значение за оборването на презумцията на чл.301 ТЗ, различни от тези по разглежданото дело. Особеност на последното е правно – организационната форма на изпълнителя по договора за строителството на „Магистрала Л.” Консорциума „М. Д.”, като изпълнението на дейността по строителството на магистралата е било възложено на конкретни лица – /технически ръководител / и упълномощен представител на консорциума, обстоятелства които били взети предвид от САС при прилагане на презумцията на чл.301 ТЗ.
На последно място касаторите формулират въпрос при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК „Разпоредбата на чл.293 ТЗ дерогира ли нормата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК относима ли е към неформалните договори за действителността на които не е необходим писмен акт? Така както са формулирани въпросите по приложението на материалноправна и процесуалноправна норма, решаването им не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателите са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна, но неправилна практика, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение, при положение, че по тълкуването и приложението на двете правни норми има установена съдебна практика. С разпоредбите на чл.293 ТЗ законодателят е приел, че страната по търговска сделка, не може да се позовава на нищожност, поради това, че не е спазена предвидената за действителността на търговската сделка форма, когато е изпълнявала задълженията си и не са оспорили действителността й – чл.293, ал.3 ТЗ. Така с решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012 г., I т. о., решение № 50 от 25.04.2012 г. на ВКС, по т. д. №95/11 г. на ВКС, II т. о. и решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/09 г. на ВКС, I т. о., всички постановени по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В конкретният случая закон не изисква договор за изработка и услуга да бъде сключен в специална форма за да бъде действителен.
Непротиворечива е съдебната практика, че е недопустимо, с оглед на въведената в чл.164, ал.1, т.3 ГПК забрана, установяването на елементите на договори – относно правата и задълженията на страните, начина и срока на плащане и други съществени елементи от фактическия състав на конкретния договор, когато стойността на договора е по – висока от 5000 лв. В този случай сключването на договора в писмена форма, при неформалните договори, не е за действителност, а за доказване на установените от страните правоотношения. Ограничението не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на осн. чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски в размер на 10 960 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1057/ 22.05.2015г., постановено по в.т.дело № 4883/2013 г. на Софийски апелативен съд, т.о., трети състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА [фирма] и [фирма], със седалище и адрес на управление в Република Турция, [населено място] да заплатят на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] разноски 10 960 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: