Р Е Ш Е Н И Е
№ 658
София, 29.06.2009 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и девета година, в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1939 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по §2, ал.3 от ПЗР на ГПК, вр. чл.218е, вр.чл.218а, ал.1, б.”а” от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Д. от гр. В. срещу решение №1162 от 09.11.07г. по гр.д. №1888/06г. на Варненския окръжен съд.
В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост на въззивното решение, евентуално – за неговата неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и за нарушение на материалния закон.
Ответниците в производството – Е. К. Х. и М. А. М. от гр. В. оспорват жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г.о., счита жалбата за процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол въззивно решение. За да се произнесе по нейната основателност, съдът взе предвид следното:
С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №1815 от 04.07.06г. по гр.д. №1827/05г. на Варненския районен съд, с което е бил уважен отрицателен установителен иск – било е признато за установено по отношение на ищците Е. К. Х. и М. А. М. , че ответниците З, И. Д. Д. , Д. Д. Д. , Р. П. Х. , С. Т. Л. , П. Т. Л. , Л. Т. Л. , Н. Д. Д., П. Д. Д. и З. К. М. не са собственици на реална част от парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС с. Г. близнак, идентична с част от имот 030 в масив 8 по картата на бившите имоти на с. Б., община А., при граници на реалната част: имот 00829, имот №008060 и имот №008031, повдигната в син цвят по скицата на вещото лице на лист 90, която е неразделна част от решението.
Въззивният съд е приел от фактическа страна, че ответниците са наследници на Д. Д. Я. , б.ж. на с. А., Варненска област. С решение на ПК А. № Б* от 06.07.99г., на наследниците е възстановена собствеността в стари реални граници върху нива с площ от 0,666 кв.м., в землището на с. Б., местн.”С”, имот № 0* по картата на землището. Част от този имот попада в парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор на ТКЗС, закупен от ищците.
За да приеме, че ответниците не са собственици на спорната част от парцел ****, въззивният съд е отчел изявленията на адв. С, пълномощник на ответника Н. Д. Д., че само нейният доверител е приел владението на имота от баща си, продължило общо през периода 1937г. – 1957г. и само той го е внесъл на свое име в ТКЗС, поради което собствеността е възстановена само на него. Това изявление е тълкувано като признание, че другите наследници не са собственици на имота. Прието е, че Н. Д. също не е собственик, тъй като не е доказал твърденията си, че е придобил имота по давност преди образуването на ТКЗС. Изложени са и алтернативни мотиви – че общият наследодател на ответниците Д е придобил имота по давност преди образуването на ТКЗС, но ПК А. не е следвало да възстановява собствеността върху спорната част на наследниците му, поради забраната на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ – спорният имот попада в застроена част на стопански двор на ТКЗС. Съдът е приел за недоказано възражението на ответниците, че оборът, попадащ в тяхното място е бил съборен и поради това не е съществувала пречка за възстановяване на собствеността.
Въззивното решение е процесуално допустимо и правилно като резултат.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че решението е процесуално недопустимо, тъй като е постановено по иск, лишен от правен интерес. Процесният имот е предмет на правен спор между страните по делото. Той се поражда от обстоятелството, че ищците са закупили парцел **** по плана за парцелиране на стопанския двор в с. Г. близнак, община А., по реда на чл.27, ал.6 от ЗСПЗЗ, вр.чл.45а, ал.2 от ППЗСПЗЗ /заповед №1843 от 18.08.98г. и договор от 17.09.98г. на О. управител/, а на ответниците, в качеството им на наследници на Д. Д. Я. , е възстановена с последващо решение на ПК А. от 1999г. собствеността върху нива, част от която попада в парцела на ищците. Тъй като ответниците оспорват собствеността на ищците, последните имат правен интерес да отрекат техните права върху онази част от възстановения имот, която попада в собствения им парцел. По делото не е установено твърдението на жалбоподателя Н. Д. Д., че владее процесния имот. Обстоятелството, че преди завеждане на делото имотът еднократно е бил изоран по негово нареждане не означава, че той е установил върху него непрекъснато владение. Данни за такова владение по делото няма. Ето защо е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че ищците са имали правен интерес единствено от иск по чл.108 от ЗС, който дава по-пълна защита на правата им. Неоснователен е и доводът, че след като ищците не са във владение на спорния имот, те нямат правен интерес от отрицателен установителен иск. При наличие на правен спор за собствеността на имота, ищците разполагат с правото да изберат дали да предявят положителен или отрицателен установителен иск. Във втория случай ответниците не са лишени от правото на свой ред да предявят насрещен иск, с който да отрекат правата на ищците и да ги заставят да докажат пред съда собствеността си. Такъв иск в случая не е предявен, ето защо съдът правилно не е обсъждал доказателствата, свързани с правото на собственост на ищците.
Неправилни са мотивите на въззивния съд, основани на изявленията на адв. С, че собствеността върху бившата нива е възстановена само на нейния доверител Н. Д. , който е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС. Решаващи за изхода на правния спор са доказателствата по делото, а не защитните позиции на пълномощниците на страните. Независимо от това, въззивният съд е изложил алтернативни мотиви, в които е съобразил фактите по делото и е направил верен извод относно спорното право. Преценени са свидетелските показания за упражнявано от общия наследодател давностно владение върху нивата през периода 1938г. – 1958г. и правилно е прието, че той е бил неин собственик към момента на образуване на ТКЗС. Съдът е упражнил косвен съдебен контрол за законосъобразност на решението на ПК от 1999г., с което собствеността е възстановена в реални граници и правилно е приел, че то е постановено в нарушение на чл.10, ал.12 от ЗСПЗЗ. Част от възстановената земя попада в стопански двор на ТКЗС и тази част е била застроена с овчарник. Овчарникът е съществувал през 1997г., когато е бил оценен и продаден на търг на ищците. Земята, върху която е застроен овчарникът и прилежащата площ не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Дори впоследствие овчарникът да е бил съборен – данни за това се съдържат в свидетелските показания, това обстоятелство не санира незаконосъобразното решение на поземлената комисия.
Водим от изложеното и на основание чл.218ж, ал.1, изр.2, пр.1, от ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на I ГО,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1162 от 09.11.07г. по гр.д. №1888/06г. на Варненския окръжен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: