4
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1150/2010 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 659
гр.София, 12.10.2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1150/2010 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст.М. от САК срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 819/10.06.2010 год., постановено по гр.дело № 855/2010 год. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Асеновградския районен съд № 24/06.01.2010 год. по гр.дело № 1290/2008 год., с което са отхвърлени като недопустими предявените от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] искове за сумата 8 324,56 лева, представляваща неизплатени наемни вноски и разходи за консумирана ел.енергия за месеците март, април и май 2008 год. и мораторна лихва в размер на 687,34 лева за забавено плащане на посочената главница, след което е прекратено производството по делото.
В касационната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, като се поддържа, че до изменението на чл.415 ГПК /обн. в ДВ, бр.42/2009 год./ според действуващата нормативна уредба ищецът е разполагал с възможността да избере вида на търсената защита при издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, т.е. допустимо е предявяването и на осъдителен иск по отношение на висящите производства към него момент.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1, евентуално т.2 ГПК. Поддържа становище, че съдът се е произнесъл по съществени процесуални въпроси, свързани с правната квалификация на предявения иск, вида на търсената защита при проведено производство по чл.410 ГПК и приложението на нормата на чл.415 ГПК по отношение на висящите производства преди изменението й през 2009 год. Навежда доводи за противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС, евентуално – за противоречива съдебна практика на съдилищата по поставените правни въпроси, позовавайки се на приложените към жалбата р.№ 1151/02.10.2008 год. по гр.дело № 4875/2007 год. на ВКС-V г.о.; р.№ 115/09.07.2009 год. по т.дело № 627/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; р.№ 6062/24.06.2002 год. по адм.дело № 4760/2002 год. на ВАС и опр. по гр.дело № 2394/1998 год. на ВКС-V г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] поддържа становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а по същество – направените оплаквания са неоснователни.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи и предвид данните по делото, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като процесуално недопустими предявените от ищеца-касатор обективно съединени искове и е прекратено производството по делото. Прието е, че с оглед данните по делото е безспорно, че претендираните вземания по тези искове са били предявени от ищцовото дружество със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК и такава е била издадена против [фирма] по образуваното ч.гр.дело № 1038/2008 год. на РС-Асеновград в полза на [фирма]. Тъй като в срока по чл.414 ГПК ответникът е възразил, в едномесечния срок по чл.415 ГПК ищецът е предявил вземанията си по исков ред. При така изложените фактически обстоятелства, в петитума на исковата молба ищецът е отправил искане за присъждане на претендираните суми: 8 324,56 лева – дължими наемни вноски и консумативи за месеците март, април и май 2008 год. и мораторна лихва в размер на 687,34 лева за забавено плащане на посочената главница. Това противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба е обусловило извода на съда, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на осъдителни искове, тъй като той вече разполага с изпълнителен титул по отношение на процесните вземания-издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която влиза в сила след решението за установяване на вземането. Прието е, че искът за установяване на вземането по чл.415 ГПК е установителен, а не осъдителен /какъвто е заявения петитум/ и ищецът не е поискал изменението му в хода на процеса, поради което същият е недопустим.
Така постановеното решение съдържа произнасяне по съществени процесуални въпроси, които обобщени и конкретизирани се свеждат до вида на иска, който следва да бъде предявен от кредитора при издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и направено от длъжника възражение по чл.414 ГПК и задълженията на въззивната инстанция при констатирано противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба.
По така поставените въпроси е налице утвърдена практика на ВКС-Търговска колегия, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, на която обжалваното решение противоречи. Така, например, в р.№ 88/07.07.2011 год. по т.дело № 787/2010 год. на І т.о.; р.№ 88/27.05.2011 год. по т.дело № 598/2010 год. на ІІ т.о.; р.№ 90/27.05.2011 год. по т.дело № 674/2010 год. на ІІ т.о.; р.№ 194/26.11.2010 год. по т.дело № 80/2010 год.; р.№ 158/13.10.2010 год. по т.дело № 1086/2009 год. на ІІ т.о.; р.№ 102/09.07.2010 год. по т.дело № 767/2009 год. на І т.о.; р.№ 138/25.06.2010 год. по т.дело № 927/2009 год. на ІІ т.о.; р.№ 27/08.03.2010 год. по т.дело № 521/2009 год. на І т.о. и др. служебно известни на настоящия съдебен състав е прието, че противоречието между обстоятелствената част на исковата молба, сочеща на предявен иск по чл.415, ал.1 ГПК и несъвместимото с това искане за осъждане на ответника да заплати сумите по издадената заповед за изпълнение представлява нередовност на исковата молба, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл.129, ал.2 ГПК от въззивния съд в качеството му на инстанция по същество на спора. В този смисъл са и задължителните указания дадени в т.4 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на приетия през 2007 год. ГПК.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд. Доколкото по поставените процесуалноправни въпроси е налице съдебна практика постановена по реда на чл.290 ГПК, основанието за допускане на касационно обжалване е чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, делото следва да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 819/10.06.2010 год., постановено по гр.дело № 855/2010 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 180,24 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: