О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 12.02.2016 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети януари две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6237 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 17.07.2015 год. по гр. д. № 641/2014 год. Софийският градски съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 13.03.2013 год. по гр. д. № 44022/2009 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот в [населено място], представляващ апартамент № 1,[жк], [жилищен адрес] с площ 106.50 кв. м., подробно описан в решението, заедно с прилежащото му избено помещение № 1 с площ 7.24 кв. м., с 5.298 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, между М. П. Г. и И. М. К., при равни права за двамата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от И. М. К., чрез пълномощниците му адв. Д. К. и адв. Св. Д., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му и вместо това предявеният иск за делба на недвижимия имот бъде отхвърлен. Касаторът претендира присъждане на направените разноски.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Формулирани са правни въпроси, свързани със служебното задължение на съда да следи при проверка на първоинстанционното решение относно нарушение на императивни материалноправни разпоредби и конкретно с оглед разясненията по т. 4 от ТР 5 от 29.12.2014 год. по т. д. № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС за възможността да се доказва пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, както и относно необсъждане на доводите на жалбоподателя в допълнителна молба, подадена в срока за въззивно обжалване, с доводи за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.
Съделителката М. П. Г., чрез адв. Д. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване по съображенията в представения писмен отговор, като претендира направените разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при равни права в съсобствеността на придобития на името на двамата по време на брака им апартамент, въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 269 ГПК относно правомощията на въззивния съд за проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение, а относно правилността му е обвързан от посоченото от жалбоподателя, с изключение проверката за спазване на императивни материалноправни норми. Посочил е и задължителната съдебна практика в този смисъл. С оглед на това и при липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба относно правилността на обжалваното пред него първоинстанционно решение, възззивният съд, приемайки същото за валидно и допустимо, при липса на нарушение на императивни материални норми, е потвърдил същото, като препратил към мотивите на първоинстанционното решение съгласно чл. 272 ГПК. Приел, че доводите в допълнителната молба на въззивника са направени извън срока за въззивното обжалване, поради което и не следва да се обсъждат.
При това положение релевантен за извода му е въпросът – допустимо ли е да се обсъждат доводите на въззивника, изложени в допълнение към въззивната жалба при положение, че същото е извън срока за обжалване, по който въпрос въззивният съд се е произнесъл в отрицателен смисъл, което е обусловило и потвърдителното му решение. Този въпрос не е релевиран от касатора в изложението му, а са поставени въпроси, свързани с доводите му за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, които според него са самостоятелни основания за допускане на касационно обжалване, което противоречи на разясненията на ТР № 1/2009 год. ОСГТК на ВКС. Формулираният въпрос относно ограничаване правата на жалбоподателя поради необсъждане на доводите му в допълнителната молба към въззивната жалба, която била подадена в срока за въззивното обжалване, касае твърдяното от касатора процесуално нарушение, допуснато от въззивния съд, който неправилно е приел същото за просрочено. Както правилно се позовава и самият касатор, това е оплакване по чл. 281 ГПК, но не е самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради това и в настоящето производство по чл. 288 ГПК този довод не може да се обсъжда.
Относно другия формулиран въпрос за несъобразяване с приетото в т. 4 от ТР № 5/2014 год. ОСГТК на ВКС тълкуване по въпроса за възможността да се установява пълна или частична трансформация на лично имущество при придобиване на недвижим имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, настоящият състав приема същият за въпрос, обусловил изводите на въззивния съд в обжалваното решение с оглед препращането към мотивите на първоинстанционното решение, съгласно чл. 272 ГПК. При липсата на изложени съображения на въззивния съд извън тези, към които е препратил, то последните са обуславящи извода на съда за неоснователност на възражението на касатора за твърдяната пълна трансформация в придобиването на имота поради участието на двамата съпрузи в придобивната сделка. Произнасянето по този въпрос противоречи на цитираното тълкувателно решение, поради което и касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 5298 от 17.07.2015 год. по гр. д. № 641/2014 год. по описа на Софийски градски съд по подадената от И. М. К. от [населено място], чрез адвокатите Д. К. и Св. Д., касационна жалба против него.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и представи в същия срок вносния документ, след което делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: