Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр. София, 28.06.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на тридесети първи март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при участието на секретаря Милена Миланова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 2819 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.47, т.2, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА.
Образувано е по предявени от П. Д. Д. и Л. А. Д. срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.47, т.2, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение № 71/ 17.02.11г. по арб.д.№ 71/2011г., постановено от арбитър Б. Г.. С арбитражното решение ищците и трето за настоящия спор лице – С. С. А., са осъдени да заплатят солидарно 6 730,79 лева по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане, както и разноски от 100 лева.
Ищците искат отмяна на атакуваното арбитражно решение, поради липса на арбитражно споразумение, като поддържа, че такова не е сключвано, съответно е недействително, поради противоречие с разпоредбите на ЗМТА и З.. Твърди се, че клаузата на чл.18,1 от Общите условия към договора за револвиращ кредит е нищожна, тъй като въпреки посоченото, че „ въпросите и споровете ще бъдат отнесени да разрешаване еднолично, до който и да е от посочените по-долу арбитри”, такива не са посочени, а са записани само административни адреси в [населено място], без арбитражът да е институционален. На следващо място се поддържа, че посочената клауза е неравноправна и като такава нищожна по чл.143, т.16 З.. Извежда се и постановяване на арбитражното решение в противоречие с обществения ред, тъй като: договорът е дописван без знанието на ищците; постановено е неприсъствено решение без назначаването на особен представител на страната, която не присъства на заседанието; разглеждането на спора е станало от арбитър, а не от компетентния съд; процедурата по разглеждане на спора противоречи на правилата за справедлив и информиран съдебен процес. Въз основа на това се мотивира нарушение на принципите за законност, за установяване на истината, за равенство на страните в процеса и на състезателното начало. Според ищците, същите не са били и надлежно уведомени за назначаването на арбитър, за започването на арбитражното производство, като по независещи от тях причини не са могли да вземат участие в арбитражното дело. За арбитражното производство са научили с получаването на запорно съобщение на 12.06.2015г. от ЧСИ. Твърди се и образуване на арбитражния съд и на арбитражната процедура не съобразно споразумението между страните и в противоречие на повелителни норми на ЗМТА. Претендират присъждане на направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът, [фирма], счита исковете за недопустими, поради предявяването им след изтичане на законоустановения за това преклузивен срок, съответно за неоснователни, с оглед редовното уведомяване на ищците за арбитражното производство и наличието на валидно арбитражно споразумение. Позовава се на клаузата за фингирано връчване по чл.18.4 от Общите условия към договора. Представя се екземпляр от Общите условия на договора за револвиращ кредит /версия 16.02.2008г./, в чийто текст са посочени имената на трима арбитри с посочване и на адресите им. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Арбитърът е изпратил призовка за заседанието и преписите от искова молба и арбитражното решение на адреса, посочен от заемополучателката в договора за револвиращ заем, с товарителници чрез куриерска служба „Е. експрес”, която е върнала пратките с обозначение „отсъствие”.
В т.18.4 от Общите условия на [фирма] за револвиращ заем на физически лица, страните са уговорили, че призовките и съобщенията в арбитражното производство се изпращат на клиента на посочения в договора адрес, на последния адрес, за който клиентът след сключването на договора е уведомил кредитора, и се считат за получени след изтичане на петия работен ден от деня на изпращането им от страна на арбитъра. Призовките и съобщенията се считат за получени и в случаите, когато в известието за доставяне е отбелязано, че не са получени поради това, че са отказани/не са приети, не са потърсени, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен.
Съобразно чл.24 от ЗМТА, страните могат да се споразумеят за процедурата, която арбитражният съд трябва да спазва при водене на делото, като при липса на споразумение делото се разглежда по начин, който е смятан за подходящ, но и в двата случая арбитражният съд е длъжен да предостави на всяка от страните равни възможности за защитят своите права в съответствие с прогласения в чл.22 ЗМТА принцип за равнопоставеност на страните. Той намира отражение и в разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗМТА за своевременно предаване на писмените доказателства, становищата и заключенията на вещите лица на страните. Това изключва начини на връчване, които не гарантират получаване от насрещната страна на пратките, вкл. на исковата молба с доказателствата по чл.27 ЗМТА. Ето защо, самият факт на изтичането на 5 дневен срок от изпращане на книжата до другата страна, доколкото не гарантира сам по себе си получаването им и не осигурява възможност за защита на правата на страната, до която са адресирани, не представлява способ за редовно връчване на призовките и съобщенията, въпреки уговореното в Общите условия. Необходимо е да е налице осъществен опит за връчване и конкретна причина, поради която не е могло да се осъществи връчването.
В Общите условия към договори изчерпателно са изброени условията, при които е налице фингирано връчване – . отказ/неприемане или непотърсване на пратката, адресатът е заминал, преместен е на друг адрес, адресът не съществува вече, непознат е или адресът е недостатъчен. Посочената причина за недоставянето на пратките, „отсъствие” не попада в изброените по-горе хипотези на т.18.4 от Общите условия към договора, поради което съдържащата се в тях фикция за редовно уведомяване е неприложима.
С оглед нередовното връчване на арбитражното решение и узнаването за него от ищците по настоящото производство на 12.06.2015г., възражението на [фирма] за недопустимост на исковете по чл.47, т.2, т.3, т.4 и т.6 ЗМТА, заведени на 06.09.2015г., поради неспазване на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА за предявяване им, е неоснователно.
По основателността на исковете:
А. съд е извел и обосновал своята компетентност от представеното с исковата молба арбитражно споразумение, съдържащо се в чл.18.1 от Общите условия към договора за револвиращ кредит, поради което представените в настоящото производство Общи условия, в които посочената клауза има различно съдържание, са ирелевантни за спора.
В клаузата на чл.18.1 ОУ, на което се е позовал [фирма] в арбитражното производство, е предвидено, че всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора за револвиращ заем, ще бъдат отнесени за решаване еднолично, до който и да е от „посочените по-долу арбитри”. Визирано е, че с тази арбитражна клауза арбитърът е определен по взаимно съгласие от страните, като производството започва пред арбитъра, на когото, която и да е страна по договора връчи арбитражното дело. Последното се разглежда в седалището на арбитъра в едноинстанционно писмено арбитражно производство, което започва в деня, когато клиентът чрез арбитъра е получил искането на кредитора спорът да бъде отнесен до арбитраж. Следва посочване на три административни адреса, но без изписване на „определените” за горната цел арбитри от страните, като местата в текста, в които е следвало да се посочат имената им, са останали празни.
В чл.18.1 от ОУ към ДРЗ липсва уговорка за институционен арбитраж, но същевременно клаузата, целяща определянето на арбитраж „ад хок” не може да породи действие, тъй като при последния вид арбитраж е необходимо формиране на съгласие на страните относно конкретното/те лице/а, на които се предоставя арбитрирането на спора, съответно за процедура по избора на арбитър, каквото съгласие в конкретния случай не е налице. Не е посочено лицето / лицата, които могат да бъдат арбитри, те не могат да бъдат индивидуализирани въз основа на административните адреси, нито е прието правило за определянето на арбитрите. Ето защо, настоящият състав намира, че в Общите условия към договора не се съдържа арбитражно споразумение по см. на чл.7 от ЗМТА. Съдържанието на ОУ обективно не дава възможност на страните да иницират арбитражното производство, тъй като в тях не е обективирано съгласието им за това, на кого възлагат разрешаването на спора / споровете. В случая не е приложима и хипотезата на чл.7, ал.3 ЗМТА, предвид неучастието и неуведомяването на ищците в настоящото производство за арбитражното дело, което ги и лишило от възможността по чл.20 ЗМТА да оспорят компетентността на арбитража.
С оглед горното, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 47, т. 2 ЗМТА, поради което атакуваното арбитражно решение следва да бъде отменено в частта, в която са осъдени ищците, като с оглед основанието на отмяната и разпоредбата на чл.49, изр.1, пр.1-во ЗМТА, делото не може да бъде върнато на арбитража за ново разглеждане. Предвид характера на проявеното основание по чл.47, т.2 ЗМТА, безпредметно е обсъждането на останалите наведени в исковата молба основания за отмяна на арбитражното решение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата, П. Д. Д.,. следва да бъдат присъдени направените от нея разноски в размер на 869,23 лева, представляващи заплатени от същата 269,23 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско възнаграждение. Претендираните транспортни разноски не се явяват „разноски по производството” по см. на чл.78, ал.1 ГПК, поради което не могат да бъдат присъдени, като в тази насока е и трайната практика на ВКС.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ, на основание чл.47, т.2 ЗМТА, постановеното от арбитър Б. Г. арбитражно решение № 71/ 17.02.11г. по арб.д.№ 71/2011г. в частта, в която П. Д. Д. и Л. А. Д. са осъдени да заплатят солидарно 6 730,79 лева по договор за револвиращ заем № [ЕГН], ведно със законна лихва от постановяване на решението до окончателното плащане, както и разноски от 100 лева.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] да заплати на П. Д. Д., ЕГН [ЕГН], разноски за настоящото производство в размер на 869,23 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.