Решение №66 от 29.1.2019 по нак. дело №803/803 на 3-то нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр. София, 29.01.2019 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: EМИЛ ТОМОВ
Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3757 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца М. К. Ч. срещу решение № 808 от 12. 06. 2018г., постановено по в. гр. дело № 904/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в частта му, с която е потвърдено решение № 432/07. 02.2018г. по гр. дело № 12137/2016г. на Пловдивски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 3 562. 97 лв. – обезщетение за оставане без работа за периодите: 22. 07. 2016г. – 30. 11. 2016г. и 05. 01. 2017г. – 22. 01. 2017г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Касаторът релевира неправилност на атакуваното решение поради необоснованост, като моли за неговата отмяна и постановяване на нов съдебен акт, с който искът с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ да бъде изцяло уважен.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната жалба касаторът навежда доводи за наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Представеното копие от трудова книжка по иск по чл. 225, ал. 1 КТ, достатъчно доказателство ли е за оставането му без работа, щом в същата е отразено постъпване при друг работодател ? С каква доказателствена сила се ползва представена от ищеца трудова книжка за оставане без работа при иск по чл. 225, ал. 1 КТ?“, по който релевира противоречие с ТР № 6/15. 07. 2014г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГК на ВКС; решение № 517/08.07.2010г. по гр. д. № 335/2009г. на ВКС; решение № 132/11.03.2011г. по гр. д. № 1513/2009г. на ІV г.о. на ВКС и решение № 171/24.07.2013г. по гр. д. № 1354/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, и 2. „Представлява ли надлежно писмено доказателство, удостоверяващо оставането на ищеца без работа, копието на трудова книжка, когато същото е заверено от адвокат по чл. 32 ЗА?“, по който релевира противоречие с решение № 147/09.01.2018г. по гр. д. № 615/2017г. на ІІ г.о. на ВКС. Релевира и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, поради превратното тълкуване на приети доказателства –заверени копия на две различни трудови книжки, погрешно възприети от въззивния съд като копия от една и съща трудова книжка, обусловило решаващия извод за неоснователност на иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ.
Ответникът по касационната жалба /ответник и в производството/ – „Джи Пи Груп“ АД, подава писмен отговор в законоустановения срок, в който заявява становище за отсъствието на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По същество поддържа становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт – въззивно решение по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр.чл. 225, ал. 1 КТ, т. е. същата е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, въззивният съд е счел, че не е доказано оставането без работа на ищеца през процесните периоди, тъй като единственото представено доказателство досежно този факт е заверено ксерокопие от трудова книжка, удостоверяващо противоречиви факти, а това обстоятелство обуславя некредитиране на това доказателство като надлежно такова относно главния доказателствен факт. Всъщност представените от ищеца заверени преписи от две различни трудови книжки /с различни серии и номера/, съдържащи удостоверяване на правнозначими факти по различни трудови договори /с ответника и с работодатели след прекратяване на процесното трудово правоотношение/, които в никакъв случай не са взаимноизключващи се, Пловдивски окръжен съд, необосновано е приел за едни и същи страници от една и съща трудова книжка, удостоверяващи противоречиви обстоятелства. Въз основа на тази фактически и правни изводи е отхвърлил иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ като неоснователен.
Релевираните от касатора горепосочени правни въпроси не са от значение за изхода по конкретното дело, като необусловили решаващите, единствени, правни изводи на въззивния съд в обжалваното въззивно решение по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 КТ. Въззивният съд, зачитайки доказателствената сила на завереното по чл. 32 ЗА копие от трудовата книжка на ищеца, е намерил същата за разколебана поради удостоверяването с различни заверени преписи от нея на взаимноизключващи се правнозначими обстоятелства. По този начин той не е отрекъл годността на заверения препис от трудовата книжка като доказателство за установяване на факта на оставане без работа по чл. 225, ал. 1 КТ. Поради това по отношение на формулираните от касатора въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване.
Настоящият съдебен състав намира за реализирано наведеното от касатора основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Касае се за грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на главния доказателствен факт, установен чрез превратно възприемане на различни доказателства /две различни трудови книжки/ като едно и също доказателство /една трудова книжка/, при което е счетена за разколебана доказателствената им сили, заради удостоверяването на взаимноизключващи се факти.
На основание изложеното, следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение в хипотезата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 808 от 12. 06. 2018г., постановено по в. гр. дело № 904/2018г. на Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в частта му по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Оценете статията

Вашият коментар