3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
гр. С., 09.02.2011
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на първи февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №944/10 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на процесуалния пълномощник на [фирма] –к.к. „С. бряг”, общ. Н. срещу решение №VІ-30 от 21.05.2010 г.на Б. окръжен съд по в. т.д. №384/2010 г., с което е отменено решение №176 от 08.01.2010 г. на Н. районен съд, постановено по т.д.№619/2009 г. и е отхвърлен изцяло искът на касатора срещу [фирма] –гр.Н. за сумата от 13 399,20 лева с ДДС, ведно със законната лихва до окончателното плащане –възнаграждение за 2007 г. по договор за поддръжка на инфраструктурата в курортния комплекс, 1987,46 лева-лихва за забавено плащане върху 80 на сто от дължимата сума за периода 20.08.2007 г. до датата на предявяване на иска-15.12.2008 г. , както и 327,89 лева –лихва за забава за същия период върху 20 на сто от дължимото възнаграждение.
Излагат се доводи и оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение и се иска отмяната му и произнасяне по същество в насока уважаване на исковете.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1,т.2 и т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба изразява становище за недопускане до касационно обжалване, както и относно нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 1000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема, че между страните по делото е сключен на 08.05. 2006 г. договор по силата, на който ищецът [фирма] се задължава да предостави на ответника описаните в клаузите на същия услуги срещу дължимото от страна на ответника [фирма]-Н. възнаграждение, което следва да се договаря с допълнителен анекс ежегодно за всяка следваща година-т.2 от анекса за предходната 2006 г. Приел е също така, че при липса на сключен анекс за договаряне на задължението за дължимото възнаграждение по договора за 2007 г., липсва изобщо продължено договорно правоотношение между страните за 2007 г., тъй като не е налице взаимно съгласие по съществен елемент на договора-дължимостта и размера на възнаграждението. При положение, че страните изобщо не са подновили действието на договора помежду им за 2007 г. отпада необходимостта от тълкуването му , с оглед позоваване от страна на ищеца на уговорката в т.12 от анекса за предходната 2006 г., който предвижда изрично продължаване автоматичното действие на договора, при липса на изрично изявление за прекратяването му от страните.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като правен въпрос от значение за изхода на спора: следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите , съгласно чл.20 от ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните изразена в тях, при положение, че в конкретния договор има противоречие в отделните уговорки.
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., от значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая безспорно така поставеният правен въпрос е от значение за изхода по конкретното дело, тъй като е обусловил правните изводи на съда по изхода на спора, доколкото решаващият състав е отказал да тълкува договора, въпреки наличието на взаимно противоречиви уговорки в него. Конкретно по този въпрос е налице задължителна практика на ВКС: решение № 81 от 07.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 761/2008 г. на І т.о., решение №89 от 17.07.2009 г. на ВКС по т.д. №523/2008 г. на ІІ т.о. постановени по реда на чл.290 от ГПК, които отговарят положително на обуславящия правен въпрос за разлика от отговора , обусловил волята на съда в обжалваното решение.
При така констатираното противоречие със задължителна практика на ВКС, настоящият състав на ВКС, ТК, ІІ т.о. счита, че е налице основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №VІ-30 от 21.05.2010 г.на Б. окръжен съд по в. т.д. №384/2010 г.
УКАЗВА на касатора [фирма] –к.к. „С. бряг”, общ. Н. да внесе по сметка на ВКС на основание чл.18 ал.2 от Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата сумата от 315,19 лева в едноседмичен срок.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.