Р Е Ш Е Н И Е
№66
[населено място], 09.05.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретаря Т.К.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев дело № 7580/2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.307 ГПК.
Образувано е по молба на В. Н. П. и П. М. П. (заместен в хода на производството от своите наследници по закон В. Н. П., М. П. М. и Н. П. М.) за отмяна на влязло в сила решение № 84 от 05.05.2011г. по гр.д № 114/11г. на Видинския окръжен съд.
Молителите поддържат, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни при решаването му, а наред с това се позовават и на неверни заключения на вещите лица, поради което искат същото да бъде отменено на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
Ответниците по молбата В. Ц. М. и П. С. М. считат молбата за неоснователна. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото и доводите на молителите, приема следното:
С посоченото решение Видинският окръжен съд, действайки като въззивна инстанция, е потвърдил решение от 23.12.10г., постановено по гр.д.№ 2062/09г. на Видинския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. М. П. и В. Н. П. против В. Ц. М. и П. С. М. иск по чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преместят изградената ограда и да отстъпят ползването на 90 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 10971.509.670 по кадастралната карта на [населено място].
Установено е по делото, че процесният поземлен имот е съсобствен на страните при равни права, като съгласно сключен между тях договор от 1974г. ищците имат право да ползват западната половина на дворното място, а ответниците – източната половина. В имота е изградена ограда, която го разделя на две части, като според фактическите граници на имота ищците ползват по-малка част – 127,13 кв.м. от тази, която ползват ответниците – 147,69 кв.м. /според първата експертиза съотношението е 114,83 към 150, 72 кв.м./. Независимо от това искът е отхвърлен като неоснователен, тъй като съдът е приел, че по силата на действащия регулационен план на града от 1984 г. 36 кв.м. от ползваната от ответниците източна част от имота са отнети за улица. Обстоятелството, че уличната регулация не е приложена е прието за правно ирелевантно, като в тази връзка съдът се е позовал на разпоредбата на § 8 П..
По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.
Фактическият състав на втората хипотеза изисква да са налице нови писмени доказателства, които са съществували при разглеждането на делото, но заинтересованата страна да не е могла да се снабди с тях по обективни причини и да ги представи, за да бъдат съобразени от съда. Освен това тези доказателства трябва да са били от значение за решаването на спора, т.е. те трябва да доказват твърдения на страната за определени факти, които са относими към предмета на доказване.
В разглеждания случай, за да искат отмяна на влязлото в сила решение на това основание, молителите се позовават на писмо от 17.06.13г. на [община], с което молителката В. П. е уведомена във връзка с нейна молба, че в общината няма данни за извършено отчуждаване на 36 кв.м. от имота за прокарване на улица. Това обстоятелство обаче с нищо не би променило крайните изводи на съда, който е приел, че отчуждителното действие на регулационния план е настъпило с влизане в сила на заповедта за неговото одобряване през 1984 г. /правилността на този извод не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото извънинстанционно производство/. Ето защо това доказателство не може да послужи като основание за отмяна на влязлото в сила решение, още повече, че молителите са могли да установят посоченото в него обстоятелство и по време на процеса.
Същото се отнася и за представените с допълнителна молба констативен протокол № 404 от 22.10.13г. на [община], според който посоченият регулационен план не е приложен по отношение на уличната регулация откъм [улица], за разширението на която са отчуждени 36 кв.м. от процесния имот и издадената въз основа на него заповед № РД-02-11-1527 от 20.11.13г. на кмета на [община], с което е прекратено образуваното по искане на молителката В. П. административното производство по отношение приложимостта на чл.31 ЗОС, тъй като, както се посочи по-горе, обстоятелството, че уличната регулация не е била приложена е било установено по делото, но е прието от съда за правно ирелевантно.
По молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно тази разпоредба заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показанията на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител връзка с решаването на делото.
Във всички посочени хипотези неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т.е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл.124, ал.5 ГПК, когато наказателното преследване е изключено съгласно чл.24, ал.1, т.2-5, чл.25, т.2 и чл.26 НПК.
В случая молителите не са представили никакви доказателства за наличие на престъпни действия на назначените по делото вещи лица, нито твърдят такива действия да са били установени по посочения по-горе начин, поради което и това релевирано основание за отмяна на влязлото в сила определение не е налице.
С оглед изложеното подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата за отмяна сторените от тях в настоящото производство разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
Р Е Ш И :
О с т а в я без уважение молбата на В. Н. П. и П. М. П. (заместен в хода на производството от своите наследници по закон В. Н. П., М. П. М. и Н. П. М.) за отмяна на влязло в сила решение № 84 от 05.05.2011г. по гр.д № 114/11г. на Видинския окръжен съд на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
О с ъ ж д а В. Н. П., М. П. М. и Н. П. М. от [населено място] да заплатят на В. Ц. М. и П. С. М. от същия град сумата 300 лв./триста лева/ разноски.
Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: