О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 66
София, 20.01.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 959/2009г.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. а. за п. – ТД НАП-гр. Варна, срещу въззивно решение от 13.04.2009г. по гр.дело № 886/2008г. на Варненския окръжен съд. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по правни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Твърди се, че е дадено незаконосъобразно разрешение на въпроса по приложението разпоредбите на чл.1,ал.1 ЗВСОНИ, поради противоречие с практиката на ВКС, застъпена в ТР № 1/1995г., ОСГК по отношение възстановяване на собствеността върху одържавения имот само за частта, която е съществувала към момента на одържавяването, както и по прилагане разпоредбата на чл.97 ЗС По въпросите съществува и противоречиво разрешение, дадено в конкретни решения – № 2835/27.11.2006г. по гр.д. № 4804/2004г. на Варненския районен съд. Налице е основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване поради това, че е налице разрешаване на въпроси, свързани с идентични реституционни спорове,без да се отчита разпоредбата на чл.7,ал.4 ЗДС/ДВ, бр.17/2009г./, съгласно която собствеността на имоти-публична държавна собственост, не подлежи на възстановяване.
Ответникът по касация Е. В. П., гр. В., оспорва касационната жалба в становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Трето лице помагач – А. Г. В., гр. В., не изразява становище по жалбата.
Контролираща страна – Д. ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, не изразява становище.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и отговаря на изискванията на чл.284 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е отменено решение № 471/12.02.2008г. по гр.д. № 1318/2006г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен искът на Е. В. П. против НАП-София за предаване владението на недвижим имот, представляващ част с площ 112,34 кв.м. от голям магазин, целият с площ 163,60 кв.м., която е разположена извън очертанията на жилищната сграда, находяща се в УПИ № 85, кв.І по планана гр. В.. По реда на чл.208,ал.1 ГПК /отм./ Национална а. по приходите-гр. София, е осъдена да предаде на Е. В. П. владението върху собствения и на основание реституция по ЗВСОНИ и последвали дарения имот – реална част с площ от 112,34 кв.м. от магазин със застроена площ от 163,60 кв.м. като 51,16 кв.м. са разположени в партерния етаж на жилищна сграда, построена в ПИ № 85, кв.1 по плана на 7-ми м.р., гр. В., а претендираната реална част се намира извън очертанията на масивна триетажна жилищна сграда, в пристройка към основната сграда при подробно описани граници на реалната част. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че ищцата основава легитимацията си на реституция по чл.1,ал.1 ЗВСОНИ на одържавен от 04.08.1949г. по реда на ЗОЕГПНС имот, съществуващ реално до размерите, в които е отчужден. Реституцията е настъпила в полза на А. В. , която е прехвърлила впоследствие имота на ищцата с дарствено разпореждане. Към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ имотът е в патримониума на държавата. Одържавеният имот е представлявал масивна триетажна сграда с площ от 165 кв.м. и паянтова двуетажна постройка, изградена в собственото дворно място с площ 88 кв.м. Паянтовата постройка е била съборена и през 1971г. към основната сграда на един етаж с площ от 106 в.м. е изградена пристройка с обслужваща за находящия се на партера стол на Община В. цел, представляваща кухня, склад и умивалня, както и по западната граница на имота пристройка от 43 кв.м.за нуждите на стола – хладилна камера и пристройка в дъното на двора от 50 кв.м., представляващ склад на стола. Към 1992г. масивната сграда съществува в размерите, в които е била отчуждена. Пристройките следва да се разглеждат като принадлежност към главната вещ – партерно помещение от масивната триетажна сграда, ползвано като стол от Община В.. Имотът е реституиран на правоимащите с увеличени размери ч. присъединяване на пристройките, представляващи несамостоятелни обекти.
Налице е основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК за допускане касационно обжалване на решението по отношение на поставените от касатора и разрешени в обжалвания акт въпроси относно възстановяването на собствеността върху одържавения имот само за частта, която е съществувала към момента на одържавяването, както и по прилагане разпоредбата на чл.97 ЗС. Въпросите обуславят изхода на спора. Даденото от въззивния съд разрешение не е в съответствие с практиката на ВКС – ТР №1/1995г., ОСГК – т.1 и т.2. С оглед конкретните обстоятелства и факти по делото, касаещи извършеното допълнително застрояване в имота, то по тези въпроси следва да се допусне касационно обжалване на решението. Останалите правни въпроси, поставени в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не са обусловили изхода на спора с оглед решаващите изводи на въззивния съд и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 13.04.2009г. по гр.дело № 886/2008г. на Варненския окръжен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІ г.о. за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.