2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 660
С., 30.06.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 13/2011 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК /вж. разписка от 07.10.2010 г. на “Е.” куриерски услуги/ от З. В. Т. и В. В. С. чрез адвокат И. М. от АК [населено място], срещу въззивното решение № 999 от 02.07.2010 г. и решение № 1497 от 01.11.2010 г. /по чл. 192, ал. 2 ГПК-отм./ по в. гр. д. № 2254/2009 г. на Пловдивския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответниците по касация В. К. Б. и С. С. Б. не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускането на касационното обжалване, намира следното:
С обжалваното решение в сила е оставено решение № 1155 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 156/2008 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявени от касаторите искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване правото на собственост върху недвижими имоти № 25 и № 26 от масив 182 по плана на стопанския двор на [населено място] поле, първият с площ 1.126 дка, идентичен с УПИ ХІІІ-25 – складова и производствена дейност от кв. 1, а вторият с площ 1.000 дка, идентичен с УПИ ХІІ-26 – складова и производствена дейност от кв. 1 по действащия план на селото.
Решаващите мотиви на въззивния съд за отхвърляне на исковете са, че ищците не се легитимират за собственици на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земи, тъй като решение № 6300 от 12.01.1996 г. на поземлената комисия се явява недопустимо поради липса на компетентност като постановено без да е налице заявление от правоимащите лица за спорните имоти, и следователно – нищожно. Не може да се приеме и, че подписите на членовете на поземлената комисия касаят именно решението, на което ищците се позовават, доколкото втората страница, върху която те са поставени, е по преписка на други лица. Затова и посоченият административен акт не се явява редовен от външна страна в качеството му на официален документ и не може да се приеме, че надлежно удостоверява претендираните въз основа на него права на собственост.
По заявеното в условията на евентуалност придобивно основание – давностно владение върху спорните имоти, за които са съставени актове за държавна собственост, съдът приел, че съгласно пар. 1, т. 3 от ПЗР на ЗОСОИ давността започва да тече от 18.11.1997 г., но е спряна с пар. 1 на ЗДЗС, считано от 01.06.1996 г. Доколкото не може да се говори за добросъвестно владение, то признатата правна възможност по чл. 79, ал. 2 ЗС за кратката придобивна давност не намира приложение, а при условията на чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишна придобивна давност не е могла да изтече.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят въпроса за допустимостта на постановеното решение във връзка с произнасянето от съда и по придобиването на спорните имоти по давност. От останалите въпроси определящ изхода на делото въпрос, конкретизиран от касационната инстанция с оглед правомощията й по т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е този за валидността на решението на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху имотите по исковата молба. Тъй като разрешаването на въпросите е в зависимост от конкретните данни по делото, то касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивните решения № 999 от 02.07.2010 г. и № 1497 от 01.11.2010 г. по в. гр. д. № 2254/2009 г. на Пловдивския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на Върховния касационен съд държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 /тридесет лв./ лева и в същия срок да представят квитанция за извършеното плащане, като при неизпълнение на указанията жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: