4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N661
София,04.09. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на единадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 752/2011 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Гаранционния фонд срещу решение № 601 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 347/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 5630 от 01.12.2010 г. по гр.д.№ 748/2010 г. на Софийски градски съд и вместо него е постановено друго, с което е уважен предявения срещу касатора иск на Ж. Б. П. в предявения му размер от 26 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди вследствие на появил се ексцес в резултат на претърпяно на 23.02.2003 г. ПТП.
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – основание по чл.281, т.3 ГПК за касирането му. Поддържа, че е присъдено обезщетение за влошаване на състояние, което не е било установено и обезщетено от съда.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради постановяване на въззивното решение в противоречие с т.10 на ППВС № 4/75 г., с което е прието, че пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на здравословното състояние, само ако такова му е било присъдено за неимуществените вреди от основното увреждане.
Ответникът по касационната жалба Ж. Б. П. оспорва както предпоставките за нейната допустимост, така и по съществото на оплакванията.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението на касатора и предвид данните по делото, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предмет на делото е предявен срещу касатора иск с правно основание чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ (отм.) с твърдения на ищеца, че в резултат на претърпяно на 23.02.2003 г. ПТП е получил увреждания и при хоспитализирането му в УМБАЛСМ „Пирогов” е диагностицирано мозъчно сътресение, контузия и охлузване на тилната област и дясното коляно, счупване на срамните кости, на носа и на тилната област на главата.
Първоинстанционният съд приел, че в процеса са установени относимите към фактическия състав на иска по чл.88, ал.1, т.1, б.”б”, пр.1 ЗЗ (отм.) обстоятелства, но отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като погасена по давност, като е посочено, че от датата на настъпване на процесното ПТП 23.02.2003 г. до предявяването й на 22.01.2010 г. е изтекъл период, по-голям от общия давностен срок по чл.110 ЗЗД.
Със сега обжалваното решение въззивният съд не споделил изводите на първостепенния съд за погасяването на иска по давност, като застъпил становището, че в случая се касае до вземане от ексцес, в която хипотеза давностният срок започва да тече не от деликта, а от датата на влошаване на здравословното състояние, което в случая датира от 2008 г. След позоваване на ППВС № 4/75 г., според което обезщетение за неимуществени вреди се дължи само за влошаването, без да се дублира с вече присъдено такова за първоначалното страдание, съдът е приел, че следва да се присъди обезщетение за болките и страданията от самия ексцес.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне по въпроси на материалното или на процесуалното право с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд, по отношение на които е налице някоя от хипотезите, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Въз основа на касационната жалба, данните по делото и решението, следва да се приеме, че материалноправният въпрос налице ли е подлежащ на обезщетяване „ексцес” при липсата на спор по делото, че за основното увреждане от процесното ПТП обезщетение не е присъждано на ищеца, респ. не е търсено такова по съдебен ред, има обуславящо значение за крайния му изход. Този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителните указания за съдилищата, дадени с т.10 на ППВС № 4/75 г., с което е доказано наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касация.
По изложените съображения касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато само на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 520.00 лв. в едноседмичен срок от съобщението.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 601 от 13.04.2011 г. по гр.д.№ 347/2011 г. на Софийски апелативен съд.
УКАЗВА на касатора Гаранционен фонд в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 520.00 лв., като му се съобщи, че в противен случай производството ще бъде прекратено.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: