О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 661
гр. София, 08.10.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 01 октомври , две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №2008/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощниците на Д. Н. С. и на Г. Н. К. срещу решение №115 от 17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4325/2011 г., В ЧАСТТА, с която е отменено частично първоинстанционното решение от 15.07.2011 г. по гр.д. № 7136/2009 г. на СГС, ГК, 7 с-в в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на двете касаторки срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта при ПТП на баща им Н. Г. К. за разликата между по 25 000 лева до 40 000 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за материална незаконосъобразност -нарушени са чл.52 ЗЗД и чл.51 ал.2 ЗЗД и необоснованост на въззивното решение в обжалваната част.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателите сочат, че правните въпроси от значение за спора са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС– основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма]- [населено място] в в писмен отговор на същата изразява становище за нейната неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че при ПТП на 02.09.2006 г. предизвикано от виновно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на л.а. „Опел Вектра” с рег.№ С 10 69 е причинена смъртта на бащата на двете ищци Н. Г. К.. Гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована в ответното дружество по задължителна ЗГО на водача на МПС. При определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществените вреди от смъртта на техния баща/ на 46 г./ , съдът е взел в предвид, че двете ищци като дъщери на загиналия са поддържали контакт с баща си въпреки, че са живеели отделно от него, доколкото последният е бил заселен друго населено място през последните 10 г., където е създал свое семейство. От изложеното е цпреценил за достатъчен размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди-душевни страдания от смъртта на баща им в размер на 30 000 лева на всяка от тях, като е редуцирал обезщетението с 1/6 т.е. до размера а по 25 000 лева, с оглед приетото до този размер съпричиняване на резултата , изразяващо се в констатирана употреба на алкохол от водача и съгласието на пострадалия да се вози в автомобил управляван от лице употребило алкохол преди това.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателите сочат като обуславящ изхода по спора правен въпрос, този за критериите при определяне на конкретния размер на обезщетение по чл.52 от ЗЗД . Твърди, че този въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС: ППВС 4/68 по първия въпрос и .
Съгласно т.1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая така формулирания въпрос отговаря на горните критерии и се явяват обуславящ изхода на спора. При произнасянето на съда по този въпрос е налице констатирано противоречие със задължителната практика на ВКС, каквато се явява ППВС 4/68, което е основание за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1, т.1 от ГПК.
От изложеното следва, че е налице основание за допускане до касация на обжалваното решение и такава следва да се допусне. Касатите са освободени от внасяне на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК.
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №115 от 17.01.2013 г. на Софийски апелативен съд по в.гр.д. №4325/2011 г., В ЧАСТТА, с която първоинстанционното решение е отменено частично в осъдителната част и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени исковете на Д. Н. С. и на Г. Н. К. срещу ЗК [фирма]-С. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата между уважения размер по 25 000 лева до претендирания от всяка по 40 000 лева.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.