Р Е Ш Е Н И Е
№ 662
София, 20.10. 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 954/2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. “а” ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. М. и С. А. С., и двамата от гр. М., против въззивното решение от 15.11.2007 г. на Окръжен съд М. , постановено по гр. д. № 314/2007 г., с което е обезсилено решението от 30.05.2007 г. на Районен съд М. , постановено по гр.д. № 1139/2006 г., с което са уважени субективно съединените искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът Г. Ц. К. от с. Я., област М. , не е наследник по съребрена линия на Ц. А. Г. по бащина линия с общ наследодател К, б.ж. на град М., първоначален собственик на недвижим имот, бивша собственост на Ц. А. Г. , б.ж. на гр. М., представляващ жилище, намиращо се в град М., ул. “. № 41, заемащо първия етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ *, квартал 137 по плана на град М. и включваща съответните идеални части от общите помещения и общите части, а е наследник по съребрена майчина линия с общи наследодатели Ц. К. П. и Н. Ц. К. , и двамата бивши жители на с. Я., област М. , които не са собственици на този имот, и е прекратено производството по делото в тази част като процесуално недопустимо. Първоинстанционното решение в останалата му част, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от ищците субективно съединени искове по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на тях, че ответникът като наследник на Ц. К. П. и Н. Ц. К. , които не са собственици на процесния недвижим имот, не наследява правата, останали по наследство от К. Г. Б. и А. К. Г. , и двамата бивши жители на град М., и производството по делото в тази част е прекратено като необжалвано, е влязло в законна сила.
Ответникът по жалбата, Г. Ц. К. от с. Я., област М. , не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Предявени са от С. Т. М. и С. А. С. обективно и субективно съединени искове срещу Г. Ц. К., с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът Г. Ц. К. не е наследник по съребрена линия на Ц. А. Г. по бащина линия с общ наследодател К, б.ж. на град М., първоначален собственик на недвижим имот, бивша собственост на Ц. А. Г. , б.ж. на гр. М., представляващ жилище, намиращо се в град М., ул. “. № 41, заемащо първия етаж от триетажна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ *, квартал 137 по плана на град М. и включваща съответните идеални части от общите помещения и общите части, а е наследник по съребрена майчина линия с общи наследодатели Ц. К. П. и Н. Ц. К. , и двамата бивши жители на с. Я., област М. , които не са собственици на този имот, както и за признаване за установено по отношение на тях, че ответникът като наследник на Ц. К. П. и Н. Ц. К. , които не са собственици на процесния недвижим имот, не наследява правата, останали по наследство от К. Г. Б. и А. К. Г. , и двамата бивши жители на град М.. С решение от 30.05.2007 г., постановено по гр.д. № 1139/2006 г., Районен съд М. е признал за установено по отношение на ищците, че ответникът Г. Ц. К. от с. Я., област М. , не е наследник по съребрена линия на Ц. А. Г. по бащина линия с общ наследодател К, б.ж. на град М., първоначален собственик на процесния недвижим имот, бивша собственост на Ц. А. Г. , а е наследник по съребрена майчина линия с общи наследодатели Ц. К. П. и Н. Ц. К. , и двамата бивши жители на с. Я., област М. , които не са собственици на този имот. Със същото решение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустими исковете за признаване за установено по отношение на тях, че ответникът като наследник на Ц. К. П. и Н. Ц. К. , които не са собственици на процесния недвижим имот, не наследява правата, останали по наследство от К. Г. Б. и А. К. Г. , и двамата бивши жители на град М.. По жалба на ответника Г. Ц. К. срещу уважените искове, с решение от 15.11.2007 г. по гр.д. № 314/2007 г. Окръжен съд М. е обезсилил първоинстанционното решение в обжалваната му част и е прекратил производството по делото в тази му част като процесуално недопустимо. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл по иск за установяване на факт с правно значение, което е допустимо само в случаите, предвидени в закона /чл. 97, ал. 3, изр. второ ГПК/отм./, какъвто не е настоящия случай. Приел е също така, че установяването на факта, кое лице на кого е наследник, се извършва с официален удостоверителен документ и за наличието или не на този факт е недопустимо предявяването на иск в самостоятелно съдебно производство, а това обстоятелство може да се установява при спор за собственост, делбено производство и пр. Освен това въззивният съд е приел, че произнасянето по въпроса за притежаване правото на собственост върху недвижим имот към един минал момент е допустимо само в предвидените от закона случаи, каквито са оспорване на правото на собственост на владеещите имота и исковете по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ относно земеделските земи. Правилно въззивния съд е приел, че настоящият случай не попада в тези хипотези, поради което предявените искове се явяват процесуално недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. В подкрепа на този извод е и приложеното към делото решение № 1250/12.10.2006 г. на Върховния касационен съд, ІV”б” г.о., постановено по гр.д. № 1655/2005 г./л. 18-21 от първоинстанционното производство/, с което като е потвърдено въззивното решение, е отхвърлен като неоснователен отрицателния установителен иск за собственост върху процесния имот, предявен от настоящата ищца касатор С. Т. М. срещу настоящия ответник по жалбата Г. Ц. К. и е отречено правото на наследяване на М. , с оглед правилото на чл. 8, ал. 4 от Закона за наследството и ТР № 3/1994 г. на ОСГК на ВС.
Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на въззивния съд, определили крайния резултат на неговото решение. Видно от петитума на исковата молба, ищците търсят защита от съда, с която да се признае за установено, че ответникът не е наследник по съребрена линия на Ц. А. Г. , с общ наследодател К. Следователно, иска се установяване на факта, кое лице на кого е наследник, а този факт се удостоверява с официален документ, издаден от съответната община по местоживеенето на починалия наследодател. Правилно въззивният съд е приел, че не е предявен иск по чл. 97, ал. 3 ГПК/отм./ за установяване истинността или неистинността на документ, какъвто е удостоверението за наследници. Такъв иск е допустим, но ищците не са извели в петитума на исковата молба такова искане.
Видно от петитума на исковата молба, ищците искат от съда, да се признае за установено, че Ц. К. и Н. Ц. , наследодатели на ответника, не са били собственици на процесния имот към един минал момент. При така формулирано искане правилно въззивният съд е приел, че е недопустимо произнасянето по такъв иск, целящ установяването на собственически права върху имота към един минал момент. Това е допустимо само в предвидените от закона случаи, каквито е посочил в мотивите към решението си въззивният съд. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на въззивния съд, като приема, че формулираната в исковата молба търсена защита, която е за установяване правото на собственост върху процесния имот към един минал момент, е процесуално недопустимо. Правото на собственост към един минал момент се проверява само когато страната претендира правото на собственост по наследство, което право се оспорва от другата страна. В такъв случай съдът изследва придобиването по наследство на това право, но както правилно е отбелязал въззивният съд в обжалваното решение, съдът не може да се произнася с отделно решение по въпроса, кому е принадлежало това право на собственост в даден минал момент.
По тези съображения правилно въззивният съд е приел, че Районен съд М. се е произнесъл по недопустим иск, поради което е обезсилил първоинстанционното решение в уважената част като недопустимо и е прекратил производството по делото.
Решението е законосъобразно, обосновано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд е приложил правилно материалния закон /чл. 97 ГПК/отм.// към установените по делото факти, които е обсъдил при спазване разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
Тъй като не са налице релевираните в касационната жалба пороци на въззивното решение по чл. 218б, ал. 1, б.”в” ГПК/отм./, настоящата инстанция намира, че касационната жалба като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.11.2007 г. на Окръжен съд М. , постановено по в.гр.д. № 314 от 2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :