2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 03.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1861 по описа за 2019год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 465 от 26.02.19г.по в.гр.дело № 1152/18г.на Софийски апелативен съд в частта,с което е потвърдено решение № 389 от 17.01.18г.по гр.дело № 380/16г.на Софийски градски съд и е уважен предявения от Т. Д. Д. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за сумата 50 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно производство,по което е оправдан.
В изложението по чл.284 ал.1 т.3 от ГПК касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Ответникът по жалбата Т. Д. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема следното:
По делото е установено,че с постановление от 10.08.04г.по сл.д.№ 233/04г.на СтСлСл Т. Д. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.116 ал.1 т.4пр.3 и т.6 врс чл.115 вр.чл.20 ал.4 вр.чл.18 ал.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”.С протоколно определение от 1.09.05г.на СГС по нохд № С147/05г.е изменена мярката му за неотклонение от „задържане под стража” в „домашен арест”.С постановление на СГС от 14.07.05г.му е наложена процесуалната мярка „ забрана за напускане пределите на Р България,”,която е отменена на 27.07.11г.С определение от 13.07.07г.по нохд № С1/06г.,постановено в съдебно заседание, СГС е изменил мярката за неотклонение” домашен арест” в „парична гаранция в размер на 5 000 лв”.С протоколно определение от 27.07.11г.по същото делото наложената му мярка „парична гаранция в размер на 5 000 лв” е изменена в „подписка”.С присъда № 244 от 27.07.11г. по нохд № С-1/06г.СГС е признал подсъдимия Т. Д. Д. за невиновен и го е оправдал по повдигнатото обвинение.Присъдата е потвърдена с решение № 128 от 2.01.13г.по внохд № 731/12г.на САС.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че сумата от 50 000 лв справедливо обезщетява Т. Д. за претърпените от нето неимуществени вреди от незаконното наказателно производство.При определяне размера на обезщетението съдът е взел предвид,че повдигнатото и поддържано обвинение е за тежко престъпление,което предполага и най-тежкото наказание – доживотен затвор; производството е продължило извън разумните срокове; било е медийно огласено, с обществен резонанс; ищецът е имал вродено заболяване, което се е повлияло от стреса, лошите битови условия в ареста и липсата на специализирана медицинска грижа; продължителен бил и периодът,през който е понасял ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение – задържане под стража ; преживял е притеснения, тревожност, отчаяние, социално деформирано поведение, психологически прояви, диагностицирани като намиращи се в пряка причинна връзка със стресогенната ситуация.
Настоящият съдебен състав счита, че в разглеждания случай поставения от касатора въпрос относно критериите за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалото лице при незаконно наказателно производство,е от значение за изхода на спора и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС / решение № 229 от 15.07.13г.по гр.дело № 1179/12г.на ІV г.о.,решение № 335 от 12.10.15г.по гр.дело № 2549/15г.на ІV г.о.; решение № 236 от 19.10.16г.по гр.дело № 1543/16г.на ІV г.о. /, което обосновава допустимост на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 465 от 26.02.19г. по гр.дело № 1152/18г.на Софийски апелативен съд.
Делото да се докладва на Председателя на ІІІ го. за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.