О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 30.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЛИДИЯ РИКЕВСКА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 90/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощника му адв. Д. С., против решение № 504 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 481/2011 г. на Окръжен съд- [населено място]. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съществени процесуални правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване па чл. 280, ал.1,т.2 ГПК по въпроса дали подписването на протокол- опис по чл. 20 от П./ отм./, удостоверяващ фактическото предаване на държавен имот, е задължителен елемент от фактическия състав на предоставянето на право на стопанисване и управление върху държавен недвижим имот на държавното предприятие и елемент ли е от фактическия състав на чл. 17 а ЗППДОбП/ отм./ при последващо преобразуване на държавното предприятие в търговско дружество.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация областен управител на Област В. като пълномощник на Министъра на регионалното развитие и благоустройството изразява становище, че жалбата е неоснователна, както и че произнасянето на въззивния съд по формулирания от касатора правен въпрос не е в противоречие със съдебната практика.
Върховният касационен съд, състав на първа гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 518 от 07.04.2011 г. по гр.д. № 3714/2010 г. на Районен съд- Враца, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] – [населено място] против Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител – В., с участието на Министерството на вътрешните работи като трето лице – помагач на страната на ответника, иск за ревандикация на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 12259.1008.300 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с адрес: [населено място], [улица] площ от 2 280 кв.м, с трайно предназначение: урбанизирана, трайно ползване: за обществен обект, комплекс и стар идентификатор 47, кв. 253, парцел 13.
Въззивният съд е приел, че ищецът е правоприемник на Д. ”Машинна обработка на социалната информация” /М./, в чийто състав са били включени териториалните изчислителни центрове /ТИИЦ/, в това число и ТИИЦ – В.. Със заповед № 796 от 30.05.1971 г. председателят на ОНС- В. е прехвърлил от Г.- В. на Д. ”М.”- ТИИЦ- В., безвъзмездно имот, съставляващ парцел І в кв. 253 по плана на [населено място], целият с площ 12 300 кв.м. Този имот е бил включен в капитала на преобразуваното държавно предприятие и е бил заведен счетоводно като Д. в баланса му. Приел е обаче, че тези обстоятелства не могат да обоснован извод за придобиване на право на собственост по реда на чл. 17а ЗППДОбП, тъй като ищецът не е доказал, че правото на стопанисване и управление му е било предоставено по предвидения в действуващия към 1971 г. Правилник за държавните имоти ред. Изводът е обоснован с това, че липсват данни за изразено от ръководителя на приемащото предприятие съгласие, като протокол – опис за приемане на имота или друг писмен акт. Според въззивния съд, липсата на предавателен протокол – опис води и до невъзможност да се идентифицира имота, който фактически е бил предаден за ползване на ТИИЦ- В..
С оглед изложените от въззивния съд съображения за отхвърляне на иска за ревандикация, настоящият състав приема, че поставеният от касатора правен въпрос е съществен за изхода на делото, поради което осъществява общото изискване за допускане на касационно обжалване. Видно от представените с касационната жалба решение № 1149 от 31.10.2008 г по гр.д. № 5034/07 г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 982 от 17.10.2008 г. по гр.д. № 6497/07 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 616 от 04.07.2008 г. по гр.д. № 1538/07 г. на ВКС, V г.о. и решение № 76 от 06.03.2009 г. по гр.д. № 5857/07 г. на ВКС, ІІ г.о., въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК – в посочените решения е прието, че за осъществяване на придобивния способ по чл. 17а ЗППДОбП следва да бъде установено, че имотът е бил заприходен в баланса на преобразуваното държавно предприятие, не е изключен с акта на преобразуването му в търговско дружество и е включен в баланса на едноличното търговско дружество с държавно имущество.
Поради това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 504 от 28.10.2011 г. по гр.д. № 481/2011 г. на Окръжен съд – [населено място].
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 258 лв. и представи в същия срок доказателства за това в деловодството на ВКС, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: