О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5168 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „И”АД, гр. С., против решението от 14.07.2008г., постановено по гр.д. №1143/2007г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 10.08.2007г. по гр.д. №32/2006г. на Хасковски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от „И”АД искове: срещу О. Х. , К. И. Г. и Е. П. Г. от гр. С., иск за обявяване нищожността на договор от 13.09.2001г. за отстъпване право на строеж върху общинска земя; срещу К. И. Г., Е. П. Г. и Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, сключен на 18.10.2001г. с н.а. №954/2001г., на отстъпеното право на строеж; срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. от гр. Х. и Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И”, гр. Х., иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на отстъпеното право на строеж, сключен на 16.07.2002г. с н.а. №551/2002г., поправен с н.а. №64/2002г.; както и предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД за обезщетение за лишаване от ползването на реална част с площ 70кв.м. от УПИ *, в кв.525 по плана на гр. Х. срещу Н. Д. Н. , действащ като ЕТ”Т” и Ц. В. Н. за сумата 2700лв.; срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” за сумата 10750лв.; както и предявения срещу Г. З. Б. , действащ като ЕТ”И” иск с правно основание чл.109 от ЗС по отношение на построената сграда-търговски обект.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците К. И. Г. и Е. П. Г. оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване на решението.
Останалите ответници по жалбата не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е посочил основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК на решението в частта му по отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС за премахване от ответника Г, действащ като ЕТ”И”, построената сграда-търговски обект в УПИ *, в кв.525 по плана на гр. Х.. Този иск е отхвърлен от първата инстанция с мотиви, че ищецът „ обслужване”АД не е доказал: че с факта на извършеното строителство се пречи на собственика да упражнява правата си по отношение на терена, включително и върху частта, върху която е построена сградата в изпълнение на учреденото право на строеж, който по силата на приращението става собственик на терена. Въззивният съд не е изложил свои правни изводи.
За да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касаторът поддържа, че въззивният съд е разрешил въпроса дали строителство, извършено в отклонение от строителното разрешение и другите строителни книжа представлява пречка за упражняване на правото на собственост, респ. съсобственост, като основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС. Позовава се на разясненията по този въпрос, дадени в Тълкувателно решение №31 от 06.02.1985г. по гр.д. №10/1984г. на ОСГК на ВКС. Позовава се на решение №1245 от 04.07.1994г. по гр.д. №2149/1992г. на ВКС, ІVг.о. по въпроса за възможността за успешно провеждане на иска с правно основание чл.109 от ЗС от съсобственик при строителство, извършено в съответствие със строителните книжа, когато се засягат правата на другите съсобственици. Релевиран е от касатора и въпрос за възможността собственика да иска ревандиция, така и да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения. По този въпрос се позовава на решение №3202 от 28.12.1972г. по гр.д. №2349/1972 на ВС, Іг.о. Въззивният съд не е изложил свои мотиви, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Първоинстанционният съд не е изложил съображения въз основа на какви установени фактически данни формира правните си изводи, че ищецът е собственик, но не е доказал нарушението при негаторния иск. Доколкото решаващите мотиви се отнасят за недоказаност на нарушението на правото на собственост чрез строеж в чужд имот, настоящият състав намира, че практиката на ВКС, на която касаторът се позовава може да бъде ценена като относима към достъпа до касационно обжалване на въззивното решение. Решеващите правни изводи за отхвърляне на иска са в противоречие с практиката на ВКС, изразена в приложеното решение по въпроса за възможността собственика да иска ревандикация, така и да иска премахването на извършените от недобросъвестния владелец подобрения.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2008г., постановено по гр.д. №1143/2007г. на Пловдивски апелативен съд, по касационна жалба на „И”АД.
УКАЗВА на касатора „И”АД в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 685,20лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: