Р Е Ш Е Н И Е
№ 663
София, 13.10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова гр.д.N 999 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК/2007 г./, във вр. с чл.218а, ал. 1, б.”а”от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. С./Тахир/ от с. О., община Т., срещу въззивно решение № 341 без дата 2007 г., постановено по гр.д. № 416/2007 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 26 от 14.03.2007 г. по гр.д. № 267/2006 г. на Т. районен съд, с което е уважен иска на К. К. С. против С. Д. Т. , за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. К. К. , роден на 18.11.1999 г. и Ю. К. К. , родена на 11.05.2000 г., на основание чл. 106 ал. 5 СК.важен е и обусловения от него иск за издръжка в размер, съответно на 60 лв. за О. и 50 лв. за Ю. месечно, ведно със законните последици, както и е определен обичайния режим на лични отношения на децата с майката.
В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска отмяна на атакуваното въззивно решение и постановяване на друго от касационната инстанция, с което да се отхвърли предявеният иск като неоснователен.
Ответникът по жалбата К. К. С. от с. З., община К., Шуменска област, в писмени бележки оспорва касационната жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК/отм./.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК/отм./ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 26 от 14.03.2007 г. по гр.д. № 267/2006 г. на Т. районен съд, с което е уважен искът на К. К. С. против С. Д. Т. , за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. К. К. , роден на 18.11.1999 г. и на Ю. К. К. , родена на 11.05.2000 г., на основание чл. 106 ал. 5 СК.важен е и обусловения от него иск за издръжка в размер, съответно на 60 лв. за О. и 50 лв. за Ю. месечно, ведно със законните последици, както и е определен обичайния режим на лични отношения на децата с майката.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд правилно е приел, че са се изменили обстоятелствата, при които първоначално са определени мерките относно упражняването на родителските права на децата О. и Ю. с влязлото в сила брачно решение № 363 от 12.12.2003 г. по бр.д. № 323/2003 г. на Новопазарския районен съд, при която промяна интересите на децата изискват ревизия на постановените мерки. Правилен е изводът на съда, че е настъпила промяна в ефективността на определените мерки относно упражняването на родителските права от майката, която през тригодишния период от постановяване на брачното решение до предявяване на настоящия иск не е съумяла да се установи постоянно на работа в страната, често пребивава в чужбина и поради продължителното й отсъствие грижи за децата полагат преимуществено нейни близки, битовите условия при които не са добри.становено е също така, че бащата на децата/ищецът/ е с педагогическо образование, с постоянна трудова заетост като учител в с. З., като същият реализира и допълнителни доходи от селско-стопанска дейност. По делото е установено по безспорен начин, че децата са силно привързани към бащата и трудно понасят съжителството и се затрудняват в общуването със семейството на приятеля на своята майка/социалните доклади и свидетелските показания/. Отчитайки тези нови факти, както и невъзможността на майката да полага реални грижи по отглеждане на децата, които с оглед възрастта си се нуждаят от постоянен родителски контрол, както и реалното желание и възможност на бащата да стори това, въззивният съд правилно е стигнал до извода, че предявеният иск от ищеца за изменение на мерките относно упражняване на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. и Ю. , с правно основание чл. 106, ал. 5 СК, е основателен и го е уважил. В случая е възникнала нова обстановка, при която интересът на децата изисква промяна на първоначално постановените мерки, с оглед изискванията на чл. 106 ал. 5 СК, до който извод правилно е стигнал въззивният съд. Правилен е изводът на съда, че след прекратяване на брака между страните бащата основно е полагал непосредствените грижи за издръжката и отглеждането на децата, с чувството си за отговорност към тях той е в състояние да им осигури стабилност и комфорт за емоционалното, интелектуалното и физическото им съзряване.
Решението е обосновано и законосъобразно.
Интересът на децата е основание за възлагането на родителските права. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на децата, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. В случая този интерес е правилно разкрит. В интерес на децата О. , 10 годишен и Ю. , 9 годишна, е да живеят с баща си постоянно, към който и двете са силно привързани, същите не следва да се разделят и упражняването на родителските права спрямо двете деца следва да се предостави на бащата.
Досега децата са живяли заедно. Между тях са възникнали чувства на взаимна привързаност и потребност да общуват помежду си. След разрушаване на семейството разделянето им би внесло ново сътресение в техния живот. Бащата, както се посочи по-горе, се е проявил като добър и грижовен родител, емоционално привързан и към двете деца. Притежава необходимите родителски, възпитателски и морални качества за тяхното отглеждане и възпитание и има по-големи възможности от майката да упражнява пълноценно родителските права.
Поддържането на лични отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права е жизнено необходимо не само за родителя, но и за децата. В случая определените от съда мерки на лични отношения ще създадат възможност за децата, общувайки с майката, да създадат близка емоционална връзка и с двамата родители и по-леко да преживеят липсата на истинско семейство.
Не се оправдава от фактическа страна и от правна гледна точка оплакването за неправилното преценяване на качествата на родителите. Обоснован е изводът на съда, че бащата се е проявил като добър и грижовен родител и е в състояние да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата. При него те се чувстват спокойно и сигурно. Грижите за децата, освен издръжката и материалното обезпечаване включват и тяхното добро възпитание, включително и в уважение към родителите. В тази връзка е необходимо и двамата родители да положат допълнително усилия, за да могат децата им напълно да преодолеят липсата на истинска семейна среда, тъй като всяко дете има право на щастие и семейство, а родителите му са длъжни да му ги осигурят.
Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е уважил иска по чл. 106 ал. 5 СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188 ал. 1 и ал. 3 ГПК/отм./. Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Изводите на съда са логични и обосновани. Въззивният съд е изпълнил задължението си да изясни всички обстоятелства с оглед конкретния интерес на децата О. и Ю. , съгласно изискванията на чл. 106 ал. 5, вр. с ал. 1 и ал. 2 СК, поради което обжалваното решение, с което е уважен иска относно изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца О. и Ю. , поради изменение на обстоятелствата, следва да се остави в сила.
Не са документирани разноски от ответника по жалбата за настоящата инстанция, такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК/отм./, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението на Добричния окръжен съд № 3* без дата 2007 г., постановено по гр.д. № 416/2007 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: