О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
София, 15.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1873 по описа за 2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на П. К. Д., лично и като законен представител на малолетната си дъщеря К. Д. Д., Д. А. К. и К. Д. К. всички чрез адвокат И. С. срещу решение № 530/17.03.2015 г. на Софийски апелативен съд /САС/, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 3955/2014 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ по предявените претенции от ищците, настоящи касатори, срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ /Н./ за присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди и лихва за забава от смъртта на техния наследодател Д. К. Д., както следва: за сумата от 82615 лв. неимуществени вреди, мораторна лихва върху главницата от 26246.43 лв. и 9786.47 лв. имуществени вреди и мораторна лихва върху главницата от 2988.92 лв. за първата ищца; 132615 лв. неимуществени вреди, мораторна лихва върху главницата от 42131.30 лв. и 20000 лв. за втората ищца и по 62615 лв. неимуществени вреди и мораторна лихва върху главниците от по 19892.54 лв. за всеки от останалите двама ищци като неоснователни. Присъдени са и разноски.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – Н. оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
Третото лице помагач – [фирма] не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.1-3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Софийски градски съд /СГС/ са предявени претенции от настоящите касатори, срещу Н. с правно основание чл.284 ал.1 КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател, настъпила при ПТП в Ч., причинено от водач на МПС с чешка регистрация със сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Претенциите са изцяло отхвърлени от СГС, чието решение е потвърдено от САС. САС е приел, че предявените претенции са допустими, но неоснователни, тъй като представителят в България на застрахователя на виновния водач с чешка регистрация – [фирма] с правоприемник [фирма] е уважил частично заявените претенции и е изплатил на ищците обезщетения за процесните неимуществени вреди в размери, определени от чешкия застраховател. При това според САС е налице изпълнение от страна на задълженото по договор за застраховка лице, което се е произнесло по тези претенции, а неудовлетворяването в цялост на претенциите не може да се приравни на неизпълнение на застрахователя по чл.271 ал.1 КЗ /отм./ по смисъла на чл.284 ал.1 т.1 КЗ /отм./. Според САС отговорността на Н. в качеството му на Компенсационен орган по Кодекса за застраховане възниква и може да се ангажира само при пълно неизпълнение на сочените задължения. Логическото и систематично тълкуване разпоредбите на чл.284 – чл.286 КЗ /отм./ водят до извода, че Компенсационният орган не е компетентен да се произнася в случаите на частично неудовлетворени претенции. Аргументите са изведени от разпоредбата на чл.285 ал.4 изр.2-ро КЗ /отм./, според която производството пред Компенсационния орган за обезщетяване на претенции по чл.284 ал.1 КЗ /отм./ се прекратява в случай, че в срока на произнасяне по чл.285 ал.2 КЗ /отм./ застрахователят или неговият представител дадат мотивирано становище по предявените пред тях претенции, т.е. на по-голямо основание при плащане от последния отговорността на Компенсационния орган също не може да се ангажира. В случай на неудовлетворяване в цялост на претенциите в полза на увредените лица възниква правото им да потърсят съдебна защита спрямо съответното застраховало отговорността на делинквента дружество. По дефиниция Н. в качеството му на Компенсационен орган не е застраховател, не е поемател на риска и не поема задълженията на застрахователя изцяло или отчасти. Отговорността му възниква и може да се ангажира само при установяване наличие на регламентираните в чл.284 КЗ /отм./ предпоставки. Според САС възражението на ищците /въззивници, а сега касатори/, че българският представител е бил сезиран за уреждане на претенциите на 16.04.2010 г., а изплащането е станало на 25.01.2011 г., след 9 месеца, т.е. не е спазен 3 месечния срок за произнасяне по чл.271 ал.1 КЗ /отм./ се въвежда за първи път във въззивната жалба, но независимо от това, според САС, е неоснователна, тъй като в рамките на 3 месечния срок ищците са заявили несъгласие за размера на предявеното обезщетение /писмо до [фирма] с вх.№ 1774/14.07.2010 г./, т.е. вече е имало произнасяне по претенциите им, което е една от формите на изпълнение по чл.271 КЗ /отм./, а обстоятелството, че реалното изплащане на сумите е станало по-късно не се отразява на извода за спазване на 3 месечния срок за изпълнение. По отношение на претенциите за имуществени вреди, които не са заявени пред застрахователя, САС е приел, че предявяването им срещу настоящия ответник Н. е допустимо, но неоснователно. Според САС липсата на произнасяне от страна на застрахователя, пред който тези претенции не са отнесени, не представлява неизпълнение на задължението му в срока по чл.271 ал.1 КЗ /отм./, поради което не са налице елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника на Н..
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата
В настоящия случай касаторът е формулирал следните въпроси:
Материалноправен: „Правилно ли е приложил материалния закон САС, като е приел, че логическото и систематично тълкуване на разпоредбите на чл.284-286 КЗ водят до извода, че Компенсационният орган не е компетентен да се произнася в случаите на частично неудовлетворени претенции? Формулират се и подвъпроси, свързани с предпоставките за възникване материалното право на иск на увредено лице срещу Н., какъв е точния смисъл на понятието за неизпълнени задължения от страна на застрахователя по чл.271 КЗ /отм./ и развити съображения към този подвъпрос във връзка с частично изплащане и може ли то да бъде прието за пълно изпълнение на задълженията на застрахователя по чл.271 ал.1 КЗ /отм./, за наличието на прието изпълнение в хипотезата на чл.271 ал.2 т.1 КЗ /отм./, достатъчно ли е определяне размера на обезщетението или е необходимо и изплащането му. Съществуват ли условия пострадалият да е сезирал застрахователя на виновния водач с искане за заплащане на обезщетение и застрахователят да не го е изпълнил, за да възникне задължение за Н. да обезщети тези вреди. В тази връзка подвъпросите касаят искане за тълкуване на разпоредбите на КЗ /отм./ във връзка с отправяне на претенциите към застрахователя и значението на 3 месечния срок по чл.271 ал.1 КЗ /отм./, функциите на Н., като компенсационен орган и предпоставките на чл.285 КЗ /отм./ за ангажиране на неговата отговорност. Поставените въпроси, макар и по същество доводи и съждения за възможно реализиране на претендираната отговорност от ответника за обезщетяване на търсените вреди са във връзка със спора, от значение са за изложените от САС решаващи изводи за отхвърляне на иска, но не е налице допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, както се поддържа. Приложеното решение № 749/05.12.2008 г. на ВКС по т.д. № 387/2008 г. е по обективно неидентичен казус и няма никаква връзка с казуса по настоящото дело /касае определяне трайната загуба на работоспособност на пострадал при деликт и промяната по отношение на характера на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, техния контрол и стабилност/. Не са налице и предпоставки на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Обстоятелството, че не е налице практика точно по същия казус, не е предпоставка да се приеме, че е налице неяснота, непълното или противоречие в правната норма, за да е налице хипотеза на цитираната разпоредба, изискващо отстраняване на непълнотата в нормативния акт. Безпротиворечива е съдебната практика по въпросите за отговорността на Н. в качеството му на Компенсационен орган в какъвто смисъл са постановени опр. № 886 по ч.т.д. № 130/2011 г. на ІІ ТО, р. № 681 по в.гр.д. № 2742/2012 г. и по гр.д. № 305/2010 г. на САС. Съгласно чл.285 ал.6 КЗ /отм./ функциите на този орган са ограничени до проверка дали е отправена претенция за обезщетение по установения ред и в предвидените срокове, без да се прави преценка по същество. Относно искането за тълкуване на разпоредбата на чл.271 ал.1 КЗ /отм./ следва да се посочи, че разпоредбата на чл.284 ал.1 КЗ /отм./ препраща към неизпълнение на задълженията по чл.271 ал.1 КЗ /отм./ от застрахователя или от негов представител за уреждане на претенции в Република България. Посочената норма – чл.271 ал.1 КЗ /отм./ регламентира срока за произнасяне на претенциите, а чл.271 ал.2 КЗ /отм./ определя задълженията на застрахователя или на представителя, които следва да се изпълнят в този срок: да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивирано становище по претенцията, когато отказва плащане или когато основанието и размерът на вредите не са били напълно установени. Тълкуването на двете разпоредби една с друга и съобразно с функциите на Н. като Компенсационен орган по чл.285 ал.6 КЗ /отм./ сочат на отговорност на Н. като такъв орган в случаите когато застрахователят или негов представител не са определили в срока по чл.271 ал.1 КЗ /отм./ и изплатили обезщетението или изрично са отказали изпълнението. По аргумент от тази норма при определено в срока по чл.271 ал.1 КЗ /отм./ обезщетение и даден отговор, макар и самото изплащане да е станало по-късно, но прието от пострадалите, не се ангажира отговорността на Н. като Компенсационен орган.
Формулирани са и процесуалноправни въпроси: „1. Задължен ли е въззивният съд да разгледа по същество направените доводи във въззивната жалба относно правопораждащото действие на осъществилите се факти и да субсумира тези установени факти под приложимата материалноправна норма? Следва ли служебното начало да има превес над диспозитивното и състезателно начало при приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес? Може ли съдът да постанови правилно решение без да вземе предвид всички установени в хода на делото факти, макар и някои да не са заявени в исковата молба?“ Във връзка с този въпрос са изложени доводи, че неправилно въззивният съд е приел, че не дължи произнасяне по забавеното плащане, защото това възражение е въведено за първи път във въззивната жалба и това разрешение, според касатора, е в противоречие с т.1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Така поставените въпроси, освен че са по същество доводи за неправилност са и необуславящи изхода на спора с оглед изложените мотиви от САС – въззивният съд е обсъдил всички направени доводи във въззивната жалба, както и в исковата молба и е изложил своите съображения за това. Конкретно относно възражението за забавено плащане следва да се посочи, че в мотивите си САС е отразил, че това възражението се прави за първи път с въззивната жалба, но е изложил и съображения за неговата неоснователност. Следва да се посочи още, че както и по поставените материалноправни въпроси касаторите са изложили общи доводи и съждения за исканата реализация на отговорността на Н., според тях, които доводи имат връзка с изложеното от САС в общотеоретичен план, но не формулират конкретни въпроси за решаващите изводи на САС, нито обосновават наличие на конкретна хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 530/17.03.2015 г. на Софийски апелативен съд, гражданско отделение, 8 с-в по гр.д. № 3955/2014 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.