О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 663
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4989 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. Б. против решението от 30.07.2008г., постановено по гр.д. №211/2008г. на Бургаски окръжен съд, в частите, с които след като е отменено частично решението от 15.12.2007г. по гр.д. №2536/2005г. на Бургаски окръжен съд, са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Изложени са и твърдения, относими към основанието по чл.280, ал.1 т.3 от ГПК.
Ответникът по жалбата С. Т. П. , действащ като ЕТ”П” оспорва наличието на основание за допускане на касацонно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение след като е отменено първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, положителен установителен иск за собственост и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск за ревандикация на ПИ №2 с площ от 9892кв.м., находящ се в лесопарк „Р”.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че общината не е доказала, че притежава собствеността върху имота на заявените в исковата молба основания – чл.2, ал.2, т.1 и чл.3, ал.2, т.2 от ЗОС.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса относимо ли е основанието по чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС /в първоначалната редакция, съгласно което общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон или преотстъпени безвъзмездно от държавата/ по отношение на отстъпени безвъзмездно в собственост на общината гори и земи, за да се преработят и да се превърнат в обществен парк с Наредба-закон за отстъпване на Бургаската община д. гора в местността „М”, …. /обн. ДВ, бр.7/11.01.1935/.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата само когато му противостоят постановени от ВКС в противоположен смисъл решения, но в касационната жалба не са посочени такива решения. Неоснователни са и доводите, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно нормата на чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС в първоначалната редакция, която е ясна и не се нуждае от тълкуване и по приложението има практика на ВКС, в съответствие с която въззивният съд е решил релевирания правен въпрос с оглед на това, че в страната след 1947 г. на практика няма разделение между общинската и държавната собственост, която е единна и неделима, тъй като разпоредбата на чл. 6 от Конституцията от 1947г. общините не фигурират като носители на правото на собственост.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с оглед наведените доводи за необсъждане в противоречие с установената съдебна практика на релевираното в исковата молба основание, на което се претендира, че имотът е преминал в собственост на общината по право – с оглед вида му на обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за обслужване по смисъла на §7, ал.1, т.5 от ЗМСМА. Решението е в противоречие на установената съдебна практика, че в решението си съдът следва да обсъди становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства. Приложението на разпоредбата на чл. 188 от ГПК/отм./, сега чл.12 и чл.235 от ГПК е процесуален въпрос, който има отношение към правилността на решението. Въззивният съд е разрешил спора за собственост, като е посочил, че искът е неоснователен на заявените фактически основания, на които ищецът претендира, че е придобил собствеността върху спорния имот, но не е разгледал едно от тях.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Държавна такса не се дължи, съгласно чл.84, т.1 от ГПК, доколкото е издаден акт за публична общинска собственост за имота, който не е отменен.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2008г., постановено по гр.д. №211/2008г. на Бургаски окръжен съд, в частите, с които след като е отменено частично решението от 15.12.2007г. по гр.д. №2536/2005г. на Бургаски окръжен съд, са отхвърлени предявените от О. Б. срещу Д. , представлявана от м. на регионалното развитие и благоустройството, иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и срещу С. Т. П. , действащ като ЕТ”П”, с. Л., общ. Поморие, иск с правно основание чл.108 от ЗС, по касационна жалба на О. Б. .
Делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: