Р Е Ш Е Н И Е
№664
София, 14.10. 2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ІІ-ро отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 26.09.2008 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 325 /2008 година
Производството е по чл.218а, ал.1,б.”б” ГПК, във вр. с § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ”Б” ЕА. , гр. С. против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 16.11.2007 год., постановено по т. д. № 1567/2007 год., в частта, с която е оставено в сила решението на Софийски градски съд от 14.12.2006 год., по т.д. № 1130/2005 год. и са отхвърлени предявените от касатора срещу ”К” А. гр. С. искови претенции: за сумата 41 616.44 лв., представляваща ДДС върху присъденото обезщетение 208 082.20 лв. и за разликата над сумата 191 782.40 лв. до пълния размер на исковата сума от 208 082.20 лв.- обезщетение по чл. 82 ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД
В хода на касационното производство, в резултат на настъпилото преобразуване на касатора, като страна в процеса по реда на чл.120 ГПК е конституирано ТД ”Б” ЕООД, гр. С.. П. , чрез процесуалния си представител, позовавайки се на допуснатата с решение на Софийски апелативен съд № 19 от 06. 03. 2008 год. по т.д. № 1567/2007 год. поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на обжалвания и посочен по- горе съдебен акт на въззивната инстанция, на осн. чл.203, ал.1 ГПК е оттеглило подадената касационна жалба в частта и относно исковата претенция по чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата от 16 299.80 лв. и производството по делото в тази му част е прекратено.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон, основание за касация по чл.218б, ал.1,б.”в” ГПК.
Ответната по касационната жалба страна не е взела становище по основателността и.
Настоящият състав на ВК, второ отделение,търговска колегия, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.218ж, ал.1 ГПК/ отм./, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 218в, ал.1 ГПК/ отм./ от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, в частта му, предмет на настоящата касационна жалба Софийски апелативен съд е приел, че доколкото обезщетението по чл.82 ЗЗД за реално понесената в резултат на договорното неизпълнение на ответника вреда от ищцовото ТД не се явява доставка на услуга по см. на чл.6 от ЗДДС и с оглед правната си характеристика като престация не може да бъде приравнено на същата по см. на чл.10 ЗДДС, то отсъства основание да бъде възприето като данъчна основа, на която следва да се начислява ДДС, платим от ответника, като доставчика.
Решението е правилно.
Неоснователно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон.
За да обоснове преценката си, че не е налице доставка на стока и услуга по см. на чл.6-9 ЗДДС / ДВ бр.15/98 год.- отм./, нито приравнена на тях престация по см. на чл.10 ЗДДС/ отм./ въззивният съд подробно е анализирал отношенията между страните, породени от сключения помежду им договор за експлоатация на индустриален ж.п. клон, обслужван от гара О. и последвалото договорно неизпълнение от страна на ответника, обусловило претенцията на ищеца за обезщетение на причинените му имуществени щети.
Правилно, позовавайки се на дадените от законодателя в чл.6 и сл. ЗДДС / отм./ дефиниции на понятията „доставка” и „услуга”, за нуждите на този закон решаващата инстанция е счела, че в случая не е налице основание за начисляване на претендирания от ищеца ДДС върху следващото му се по реда на чл.82 ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД обезщетение.
Основано на закона е и разбирането, изразено в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, че доколкото осъщественият от ищцовото ТД ремонт е на вещи, собственост на последното и предназначени за бъдещото им ползване от собственика, а не е възложен от ответника със сключения между страните договор, нито с оглед сключването на бъдеща сделка между страните, то създадената с чл.10 ЗДДС / отм./ фикция в случая е неприложима.
Извод в обратния смисъл не може да се направи и от съществуването на пряка причинна връзка между вредоносното поведение на ответника и подлежащата на обезщетяване вреда, оценима в пари, в каквато насока са доводите на касатора, тъй като всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка между изпълнението и вредата. Отделен в тази вр. остава въпросът, че обемът на отговорността на длъжника е определен от закона- арг. от чл.82 ЗЗД, обстоятелство, което Софийски апелативен съд е съобразил при изграждане на крайния си правен извод.
С оглед изложените съображения и предвид обхвата на касационния контрол, очертан от касационната жалба, настоящият съдебен състав намира, че не е налице соченото основание за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което и на основание чл.218ж, ал.1 ГПК/ отм./
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ в сила въззивното решение на Софийски апелативен съд № 179 от 16.11.2007 год., постановено по т.д. № 1567/2007 год. по описа на с.с.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: