О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 664
гр. София, 22.11.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1595 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Ай Пи Ем” ЕООД, представлявано от управителя му, срещу решение №2433 от 24.11.2017 г. по т.д.№3816/2017 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №957 от 18.05.2017 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл.710 от ТЗ, вр. чл.711 от ТЗ „Ай Пи Ем” ЕООД е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, дружеството е лишено от право да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е постановено да започне осребряване на имуществото и разпределение.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните въпроси, последният от които, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за които се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК: 1. Грешките в основанието на обявени в ТР актове на съда по несъстоятелност, които до момента на изправянето им са породили други действия и актове не трети добросъвестни лица с последици от изпълнение на чл.632, ал.6 от ТЗ и неизпълнение на чл.687, ал.1 от ТЗ, водещи до изключване на длъжника и неговите работници от участие в изпълнението на целите по чл.607 от ТЗ, относим или са към упражняване на уредената в закона възможност за длъжника и неговите работници да предлагат план за оздравяване н дружеството. 2. Първоинстанционното решение за обявяване на несъстоятелност на длъжника по чл.710 от ТЗ, поради непредлагане от лицата по чл.697, ал.1 от ТЗ на план за оздравяване в срока по чл.698, ал.1 от ТЗ, който срок е определен в мотивите на съда след позоваване на несъществуващ акт на ВКС, може ли да се счита за правилно и обосновано. 3. В производството по несъстоятелност ограничаването на правата на неплатежоспособен длъжник с влязло в сила определение по чл.635, ал.2 от ТЗ, ограничава ли правото на длъжника по чл.697, ал.1, т.1 от ТЗ, вр. чл.699 от ТЗ. 4. В случай на влязло в сила определение по чл.635, ал.2 от ТЗ, тече ли срока по чл.698 от ТЗ. 5. Влязъл в сила акт за отмяна на решение на първоинстанционния съд за обявяване на длъжника в несъстоятелност по чл.630, ал.2 от ТЗ, явява ли се обстоятелство по чл.253 от ГПК, позволяващо оттегляемост на влязло в сила преди това определение по чл.635, ал.2 от ТЗ, чиято норма представлява съдържание от чл.711, ал.1, т.4 от ТЗ. 6. От значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото ли е определяне на срока по чл.698, ал.1 от ТЗ за длъжника да тече от датата на отмяна на влязло в сила определение по чл.635, ал.2 от ТЗ, което ограничава правата му по чл.697, ал.1 от ТЗ. 7. От кой момент тече срокът по чл.698, ал.1 от ТЗ за предлагане на оздравителен план в случаите, когато преди обявяване в Търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, е постановено решение по чл.630, ал.2 от ТЗ, което впоследствие /след изтичане на повече от един месец от обявяване в ТР на определението по чл.692 от ТЗ/ е отменено с влязло в сила решение на въззивния съд – от обявяване на въззивното решение в ТР или от влизането му в сила.
Ответниците по касация – „Мото пфое” ЕООД и „Банка Пиреос България” АД заявяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с решение №1630/12.10.2015 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, е открито производство по несъстоятелност на „Ай Пи Ем” ЕООД на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, имащо незабавно действие, като са изпълнени процедурите по чл.685 – чл.692 от ТЗ по предявяване на вземанията от кредиторите на дружеството. Посочил е, че с определение №3057 от 31.05.2016 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, съдът на основание чл.692 от ТЗ е одобрил списъка с приети вземания и се е произнесъл по постъпилите възражения, като определението е вписано в търговския регистър на 07.06.2016 г. и предвид нормата на чл.698 от ТЗ план за оздравяване на предприятието може да се предложи най-късно до един месец след момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания по чл. 692 ТЗ. Счел е, че с нормата на чл.697, ал.3 от ТЗ е въведено изключение, съобразно което при постановено решение по чл.630, ал.2 от ТЗ не може да се предлага план за оздравяване, като в случая на 19.04.2016 г., по искане на синдика е постановено решение №731 от 19.04.2016 г. по т.д.№5669/2012 г. на СГС, с което на основание чл.630, ал.2, вр. чл.710, вр. чл.711 от ТЗ длъжникът е обявен в несъстоятелност и е прекратена дейността му. Установил е, че това решение е обжалвано и с въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС е отменено, като вместо него е постановено отхвърляне молбата на синдика по чл.630, ал.2 от – решението е вписано в ТР на основание чл.713, ал.2 от ТЗ на 13.04.2017 г., а е влязло в сила на 31.10.2017 г. Изложил е съображения, че предвид нормата на чл.714 от ТЗ решението за обявяване в несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, като с такова се ползва и решението, с което частично или изцяло се отменя решение, с което е обявен в несъстоятелност длъжникът, предвид липсата на установено друго в закона и именно за обезпечаване на последното незабавно изпълнение, с нормата на чл.713, ал.2 от ТЗ е предвидено вписване на въззивно решение, с което се отменя изцяло или частично или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, като е без значение, че последният съдебен акт не е влязъл в сила към датата на постановяване на първоинстанционното решение по чл. 710 ТЗ, а по-късно, на 31.10.2017 г. С оглед изложеното е достигнал до извод, че установената с нормата на чл.697, ал.3 от ТЗ пречка за предлагане на оздравителен план е отпаднала с постановяване на въззивно решение №825 от 10.04.2017 г. по т.д.№2848/2016 г. на САС /с което е отменено решението на СГС за обявяване на длъжника в несъстоятелност и прекратяване на дейността му на основание чл.630, ал.2, вр. чл.710, вр. чл.711 от ТЗ/ и считано от вписването посоченото въззивно решение на 13.04.2017 г., е започнал да тече установения в чл.698, ал.1 от ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване, изтекъл на 15.05.2017 г. – първият работен ден след 13.05.2107 г., като в този срок оздравителен план не е предложен от никое от лицата по чл.697, ал.1 от ТЗ – предвид нормата на чл.710 от ТЗ, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, ако в законоустановения срок не е бил предложен план за оздравяване, което и правилно е сторил първоинстанционният съд с обжалвания съдебен акт от 18.05.2017 г.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъда допуснато до касационно обжалване по седмия от въпросите /с втория от формулираните въпроси се оспорва правилността на първоинстанционното решение, а първи и въпроси от трети до шести не са обусловили решаващата воля на въззивния съд, тъй като не са обсъдени в мотивите на обжалваното решение/, който е обусловил решаващата воля на съда и предвид липсата на формирана практика на ВКС по този въпрос, е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2433 от 24.11.2017 г. по т.д.№3816/2017 г. на САС.
Делото да се докладва на Председателя на Второ отделение при Търговска колегия на ВКС за насрочване.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.