4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 664
София, 30.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 3307 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано e по касационната жалба с вх. № 106113 от 15.ІХ.2014 г. на В. Г. П. от [населено място], [община], област Видин, подадена против въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 23.VІІ.2014 г., постановено по гр. дело № 11922/2013 г., с което е бил отхвърлен нейният осъдителен иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София за заплащането на сума в размер на 9 864.32 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” за настъпило застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с ДК [рег.номер на МПС] , датираща от 27.ІІ.2011 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /2.VІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане.
Единственото оплакване на касаторката П. е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който нейният осъдителен иск с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, предявен срещу ответното застрахователно д-во [фирма]-София, да бъде уважен в първоначално предявения с исковата молба негов размер от 11 900 лв. (единадесет хиляди и деветстотин лева) и ведно със законната лихва върху тази главница на търсеното застрахователно обезщетение, считано от завеждане на делото /2.VІІІ.2012 г./ и до окончателното й изплащане, като бъдат присъдените и всички направени от П. разноски по водене на делото.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано като Раздел І от текста на жалбата, подателката й обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС (обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 173 на ІІ-ро т.о. от 22.ХІ.2013 г. по т. д. № 727/2012 г.) по следните три материалноправни въпроса:
1./ „Има ли право застрахователят по имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключване и влизане в сила на застрахователния договор?”;
2./ „Допустимо ли е дадено обстоятелство, предвидено в застрахователен договор по имуществена застраховка, като условие за поемане на уговорения застрахователен риск, да се счита за изключен застрахователен риск?”;
3./ „ Възможно ли е влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения в него застрахователен риск?”
Ответното по касация застрахователно д-во [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение на СГС.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното пр-во пред СГС, настоящата касационна жалба на В. Г. П. от [населено място], област Видин, ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да отмени първоинстанционното осъдително решение и да отхвърли иска с правно основание по чл. 208, ал. 1 КЗ, Софийският градски съд е приел, че щом застрахованият при ответника по риска „Пълно автокаско” лек автомобил „не е бил снабден с алармена система”, каквото било изискването на застрахователя [фирма]-София в сключения с настоящата касаторка застрахователен договор, то при последвалото противозаконно отнемане на същото МПС при действие на полицата налице бил изключен застрахователен риск и затова претенцията й за заплащане на застрахователно обезщетение се явявала неоснователна. Същевременно с представеното от касаторката В. Г. П. към изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК решение № 713/22.ХІ.2013 г. на ІІ-ро т.о. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е било прието, че застрахователят по имуществена застраховка няма право да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователното събитие, като се позове на факт, за чието съществуване е знаел към момента на сключването и влизане в сила на застрахователния договор и поради това „не е възможно влязъл в сила застрахователен договор, по който е платена дължимата премия, да не осигурява застрахователно покритие за уговорения застрахователен риск”. Следователно по точно този материалноправен въпрос е налице пряко противоречие между атакуваното въззивно решение на СГС и посочената задължителна практика на ВКС, т.е. налице е в процесния случай хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол по релевирания в изложението на касаторката въпрос с пор. № 3.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение (без номер) на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 23.VІІ.2014 г. постановено по гр. дело № 11922/2013 г.
У К А З В А на касаторката В. Г. П., от [населено място], [община], област Видин – ЧРЕЗ нейния процесуален представител по пълномощие от САК адвокат Д. Й. Н. с кантора в [населено място], [улица], ет. І, офис № 101, че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представи в канцеларията на ТК на ВКС по делото документ (банково бордеро) за внесена по сметка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 203.76 лв. (двеста и три лева и седемдесет и шест стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно пр-во ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна държавна такса, дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2